23.06.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Надпис

Гледаш ръцете ми.
Слаби са - казваш - като цветя.
Гледаш устните ми. -
Не им е по силите да обхванат света.
         По-добре да се полюлеем върху стъблото на мига,
         да се опием с вятър,
         да погледаме как залязват очите ни.
         Ароматът при увяхването
         е най-прекрасният на света,
         очертанията на руините смекчават болката.
В мене е огънят, който мисли,
вятърът, който пълни платната,
нетърпеливите ми ръце могат
главата на приятеля
от въздух да изваят.
Повтарям стих, който бих искал
да преведа на санскритски
или на пирамида да поставя:
Когато светлината на звездите секне,
ще осветим нощта със себе си.
Когато вятърът се вкамени,
ние ще раздвижим въздуха.
- Збигнев Херберт
Превод от полски: Здравко Кисьов