5.01.2011 г.

За самотата и простите числа в живота

Самотата на простите числа е първият и засега единствен роман на италианския физик Паоло Джордано. Имайки предвид това, а също и фактът, че авторът е само на 29 години, все още ми е някак трудно да повярвам, че тази книга е наистина толкова добра. Факт. Романът е продаден в повече от милион екзепляра, преведен на 30 езика и авторът му печели наградата “Premio Strega” за художествена литература. Всъщност не ми трябваше толкова информация, когато си купувах книгата – само заглавието ми беше достатъчно. Защото никога не съм вярвала, че в числата има някаква магия, която може да подейства и върху мен. Всъщност, ако трябва да съм честна, въобще не мисля за числа... по какъвто и да е начин. Но след като прочетох историята на тези самотни души, на простите числа, се убедих, че съм била в голяма заблуда, пренебрегвайки съществуването им. И вие също ще сгрешите ако го направите.



Романът разказва за самотата на Аличе и Матия, които повалени от живота още в самото му начало, така и не успяват да го преборят. Тяхната съдба е да бъдат заедно, но действителността все ги разделя – както е при простите числа. Така изтъкани от скръб, несигурност и постоянни притеснения двамата герои се затварят в себе си заедно с тайните си и затова биват жестоко отритвани не само от обществото, но и от собствените си семейства. Аличе започва да се крие зад фотоапарата, а Матия зад гениалния си ум като оставят времето и дистанцията сами да свършат своята работа, заличавайки необикновеното им приятелство както водата изтрива следите по брега.

Самотата на простите числа е роман не само за пустотата в човешкия живот, но и за силната любов. Любовта, за която няма значение външният вид, обкръжението, миналото или бъдещето, любовта, която съединява две опустошени души в настоящето. Любов, която е способна да излекува това, което е невидимо за очите и да заздрави раненото сърце... поне за малко.


Простите числа могат да се делят само на едно и на себе си. Стоят си на своите места в безкрайната редица, притиснати като всички останали между две други, но с една крачка напред в сравневние с тях. Те са подозрителни и самотни, затова и Матия ги смяташе за прекрасни. Понякога му се струваше, че са попаднали в поредицата погрешка, че са се заклещили като перли, нанизани в гердан. Друг път си мислеше, че на тях може би им се иска да бъдат като всички останали – нормални числа, но че поради някаква причина не успяват. Тази втора възможност му идваше наум само вечер, в онзи момент на хаотично движение на различни картини, който предхожда съня. Тогава съзнанието е прекалено слабо, за да се самозалъгва.
Можете да видите книгата или да си я купите от тук. Приятно четене!

by argi