28.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Писмо до мама



Още ли си жива, стара моя?
Поздрав, мамо! Аз съм също жив.
Нека у дома струи спокоен
оня залез, приказно красив.
Пишат ми - с преглъщана тревога
мълком бързо се топиш по мен
и те срещат вън с оная строга
старомодна дреха всеки ден.
И през синкавия здрач тогава
все ти се привижда как в среднощ
след кръчмарска някаква разправа
някой ме пробожда с фински нож.
Успокой се. Нищо лошо няма.
Туй е само твой кошмар нелеп.
Чак дотам не съм пропаднал, мамо,
че да свърша, непростен от теб.
И до днес съм си момчето нежно,
и мечтая само за това -
как по-скоро от скръбта метежна
у дома да подслоня глава.
Ще се върна, щом развие грани
пролетта и в цвят се пребради.
Само ти във часовете ранни
както някога - не ме буди.
Не буди туй, дето бе мечтано
и несбъднатото не буди -
горест и умора твърде рано
трудният живот ми отреди.
И не ме надумвай за молитва!
Няма, няма връщане назад.
Само ти си ми утеха свидна
и сияние на тоя свят.
Забрави за своята тревога,
не тъгувай толкова по мен.
И не чакай вън с оная строга,
старомодна дреха всеки ден.
 - Сергей Есенин
превод: Първан Стефанов

21.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: "Спомен за пристанище"



Огромно беше лятото на юлското пристанище,
минаваше дванайсет, моряците ги нямаше.

Горещината спеше на плочите простряна
и докерите влачеха сандъците към крана.

Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето,
опънати до скъсване трепереха въжетата.

Аз дъвчех дъвка, седнал на касата с консерви,
която заминаваше след два-три дни на север

и сянката ми бавно надясно се изместваше,
земята се въртеше, макар да не усещах,

а докерите все тъй сандъците си влачеха,
моряците ги нямаше, огромно беше лятото.

 - Георги Рупчев

14.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Отиде си


 http://www.radioromaniacultural.ro/files/art-119811-tudor-arghezi_medium.jpg

Отиде си. Сам те помолих да си идеш.
Следих те с поглед из полето как вървиш -
сред детелините ти стъпваше спокойно,
вървеше все напред, не се обърна ни веднъж.

А можех да ти махна със ръка и да те върна,
но можеше ли сянката ми да те спре?
Желаех да си тук - и да те няма,
но мисълта ми да те стигне не успя.

Накрая те извиках да се върнеш.
Но ти не спря. Защо ли да се спреш?

- Тудор Аргези

превод: Огнян Стамболиев

7.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Из "Седем нощни седмостишия", IV



Едно голо рамо 
Като истина 
Заплаща ценността си 
На крайчеца на тази вечер 
Която свети тъй самотна 
Под тайнствения полумесец 
На моята носталгия.

 - Одисеас Елитис

Превод: Стефан Гечев