2.06.2016 г.

Стихотворение на седмицата: В механата


    Тежко, тежко! Вино дайте!
    Пиян дано аз забравя
    туй, що, глупци, вий не знайте
    позор ли е, или слава!


    Да забравя край свой роден,
    бащина си мила стряха
    и тез, що в мен дух свободен,
    дух за борба завещаха!

    Да забравя род свой беден,
    гробът бащин, плачът майчин, -
    тез, що залъкът наеден
    грабят с благороден начин, -

    грабят от народът гладен,
    граби подъл чорбаджия,
    за злато търговец жаден
    и поп с божа литургия!

    Грабете го, неразбрани!
    Грабете го! Кой ви бърка?
    Скоро тоя не ще да стане:
    ний сме синца с чаши в ръка!

    Пием, пеем буйни песни
    и зъбим се на тирана;
    механите са нам тесни -
    крещим: "Хайде на Балкана!"

    Крещим, но щом изтрезнеем,
    забравяме думи, клетви,
    и немеем и се смеем
    пред народни свети жертви!

    А тиранинът върлува
    и безчести край наш роден:
    коли, беси, бие, псува
    и глоби народ поробен!

    О, налейте! Ще да пия!
    На душа ми да олекне,
    чувства трезви да убия,
    ръка мъжка да омекне!

    Ще да пия на пук врагу,
    на пук и вам, патриоти!
    Аз веч нямам мило, драго,
    а вий... вий сте идиоти!


    Христо Ботев