14.04.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Пуякът

Далеч из паметта безредна
си спомням онзи двор широк,
където властваше надменно
любимият ми пуяк-бог.

Той беше зъл, свободен, хищен
и с клюн, червен като искра,
бях само четиригодишен -
веднъж ли остро ме презря?

Ни с карамел, ни с шоколади,
ни с ананасова вода
не можеше да се заглади
горчивата за мен беда.

И ето, върна се бедата,
срамът от детството поне:
ти, обожаваната, злата -
надменно ми отвръщаш: „Не!”

В живота отминава всичко,
ще минат обич и тъга,
и ще си спомням теб с усмивка,
тъй както пуяка сега.

Николай Гумильов
Превод: Георги Рупчев