6.02.2016 г.

Знакът на всички неща

Авторката на „Знакът на всички неща“, Елизабет Гилбърт, е известна с бестселъра Яж, моли се и обичай. Двете книги са много различни като сюжет, но си приличат по отношение на приключенския и откривателски дух.



Знакът на всички неща е  срещата на читателя с Алма Уитакър, съвременник на Чарлз Дарвин, която достига до същата теория за трансмутация на видовете, изследвайки повече от 30 години различните видове мъхове. Книгата е много приятна за четене и интересна за любителите на истории за пътешествията на капитан Кук, таитянски истории за духове, борбата за откриване на непознати екзотични и лековити видове растения и култивирането им в целия нов свят.


Има ли знак, който е закодиран в природата около нас? Какъв е смисълът на живота? И как всъщност според теорията на Дарвин в човешката раса се откриват типове хора - благодетели, жертващи своето предимство, за да помагат на други, които са пренебрегнати и не биха оцелели? Защо ни е нужна медицина, ако природата е създала вируси, които да контролират броя на човечеството? Алма Уитакър разсъждава върху всички тези въпроси през целия си живот.

На четиресетгодишна възраст и все още девица, съдбата я среща с по-младия от нея художник на орхидеи, който завладява сърцето ѝ с необятната си любов към природата. Но нейното невероятно образование, дадено ѝ от строгата ѝ холандска майка, претърпява сблъсък със спиритуализма на художника... Какво ще излезе от тяхната любов – няма да разкрия. Книгата е построена на много нива и напълно  непредвидима за читателяПотапянето в този век на открития е достатъчно привлекателен.

Романът напомня като стил на историческите романи на Петер Пранге, особено този за Дени Дидро. Невероятна е силата на женския инат, който провокира изключително мъжкото научно общество, виреещо по това време. Знакът на всички неща засяга и теми като наболелия по това време казус в САЩ – чернокожите по-малко хора ли са от белите? Алма индиректно помага на аболиционистичното движение, въпреки изключителния егоизъм на баща ѝ. Той е прототип на егоизма, който движи оцеляването на вида. Иронията е в това, че се бори за себе си, а накрая всичко остава за тези, които не би трябвало да живеят наравно с белите.

Смъртта е единствената истина, от която никой не може да избяга. Тя е знакът, който доказва, че бог не съществува.

A.K.