11.02.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Хипопотамът

С корем в калта се излежава
хипопотам широкогръб.
Гранитен в нашата представа,
той всъщност е от плът и кръв.

От плът и кръв е — слаб и краен,
от нервни шокове люлян.
А Истинският Храм е траен —
стои на камък основан.

Блуждае по пътеки земни
хилавоногия ’потам.
А без да мърда, ще си вземе
парите Истинският Храм.

До манговия плод не стига
под клоните ’потамът стар.
Към Истинския Храм пристигат
задморски ананас и нар.

При съвкупление издава
хипопотамът глас чудат.
Ликува паството — възпява
на Храм и Бог съюза свят.

Ловува Хипо в доби късни,
деня прекарва в сън дълбок.
А Храмът хапва и в съня си —
по тайнствен път работи Бог.

Видях — над влажната савана
лети, възнася се ’потам.
И рой от ангели „Осанна“
за Божа слава пеят там.

Кръв на Агнец ще го умие,
небесна длан ще го държи,
между светци — ще видим ние —
със златна арфа да кръжи.

От деви праведни целуван,
ще бъде чист — от сняг по-бял.
А долу храмът ще си плува

в зловонни пари, в земна кал. 

Т. С. Елиът
Превод: Владимир Левчев