18.02.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Ти спомняш ли си, моя Лу




Ти спомняш ли си, моя Лу, за кошницата с портокали,
красиви като любовта, като часа неповторим?
Те бяха пратени от теб, когато зима беше в Ним,
и аз не смеех да изям слънцата им, пред мен изгряли.

Запазих ги и пожелах да вкусим сладостта им двама.
И чаках. Трябваше да дойдеш все някога при мене, в Ним.
Но бавно гниеше плодът, очакващ да го споделим,
единственият сладък плод на най-горчивата измама.
Най-мъничкият портокал остана, моя Лу, запазен.
Със себе си го взех, когато напущаше войската Ним.
Той, както в Ним, до днес е цял и съвършено невредим,
макар да се е свил съвсем и с бръчки да е цял нарязан.
Сега го ям, докато вън сражението вече почна.
Сладни и киселее той подобно любовта ни в Ним.
О, слънце станало на плод, разкошен като стих любим;
о, мой единствен портокал, далечна моя обич сочна!
И споменът ли като плод изяжда се и не остава?
Нима, изяждайки плода, и спомена ще разрушим?
Как мога да забравя теб, нещастна моя обич в Ним?
Изядох портокала цял ведно с кората му корава.
Мисли понявга, моя Лу, за портокалчето, което
бе сладко като обичта, печалната ни обич в Ним,
тръпчиво като обичта, дошла в часа неповторим.
Остава ми сега един единствен портокал - сърцето.

 - Гийом Аполинер

превод: Веселин Ханчев