29.02.2016 г.

Започва надпреварата за най-любима книга

След като наскоро избрахме любимата си книжарница, дойде време да се разбере и кои са любимите книги на българските читатели. С отговорната задача да събере и преброи гласовете отново се заема сдружение „Всичко за книгите“, така че ако си над 16 и искаш да отличиш най-добрата (според теб) книга за изминалата 2015 г. отиди на www.vsichkozaknigite.bg и гласувай за фаворита си. 

Конкурсът се състои от два етапа. Първият ще протече между 29.02 и 08.04.2016 г. и в него ще може да се гласува в шест категории: „Съвременна художествена проза и поезия“, „Трилъри и криминална литература“, „Фантастика, фентъзи и хорър“, „Дамски романи“, „Исторически романи“ и „Нехудожествена литература“. Във втория етап ще останат по три книги във всяка категория и до 17.04 читателите ще имат възможността сред тях да откроят своите любимци.

В „Моята любима книга“ можем да избираме заглавия, които са се появили за първи път на българския пазар през 2015 г., независимо дали са преводни или от български автори. Издателите са подбрали 300 от най-добрите книги за миналата година, но само една ще получи приза „Любима книга на България“. 

И не забравяйте, че докато ние избираме любимите си четива, най-малките читатели също могат да го направят, но в един друг конкурс - „Бисерче вълшебно“ ;)


Основен партньор на конкурса „Моята любима книга-2015“ са НДК и Литературен клуб „Перото“. Кампанията се осъществява със съдействието на катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ към ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Oсновен медиен партньор е БНТ, а медийни партньори: Actualno.com, AzCheta.com, Stand.bg, и Chetecut.com.

25.02.2016 г.

Стихотворение на седмицата: In memoriam Пол Елюар



Положи на мъртвия думите в гроба,
които говореше, за да живее.
Постави тялото му помежду им,
остави го да почувства
езиците на копнежа,
клещите.
Положи върху клепачите на мъртвия словото,
което отказваше на всеки,
който му говореше на Ти,
словото,
покрай което подскачаше кръвта на сърцето му,
когато една ръка, гола колкото неговата,
връзваше всеки, който му говореше на Ти,
за дърветата на бъдещето.
Положи словото върху клепачите:
може би,
ще се появи в окото му, все още синьо,
една втора, по-чужда синевина,
и онзи, който му говореше на Ти,
ще сънува с него: ние.

 -  Паул Целан

превод:  Емануил А. Видински

18.02.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Ти спомняш ли си, моя Лу




Ти спомняш ли си, моя Лу, за кошницата с портокали,
красиви като любовта, като часа неповторим?
Те бяха пратени от теб, когато зима беше в Ним,
и аз не смеех да изям слънцата им, пред мен изгряли.

Запазих ги и пожелах да вкусим сладостта им двама.
И чаках. Трябваше да дойдеш все някога при мене, в Ним.
Но бавно гниеше плодът, очакващ да го споделим,
единственият сладък плод на най-горчивата измама.
Най-мъничкият портокал остана, моя Лу, запазен.
Със себе си го взех, когато напущаше войската Ним.
Той, както в Ним, до днес е цял и съвършено невредим,
макар да се е свил съвсем и с бръчки да е цял нарязан.
Сега го ям, докато вън сражението вече почна.
Сладни и киселее той подобно любовта ни в Ним.
О, слънце станало на плод, разкошен като стих любим;
о, мой единствен портокал, далечна моя обич сочна!
И споменът ли като плод изяжда се и не остава?
Нима, изяждайки плода, и спомена ще разрушим?
Как мога да забравя теб, нещастна моя обич в Ним?
Изядох портокала цял ведно с кората му корава.
Мисли понявга, моя Лу, за портокалчето, което
бе сладко като обичта, печалната ни обич в Ним,
тръпчиво като обичта, дошла в часа неповторим.
Остава ми сега един единствен портокал - сърцето.

 - Гийом Аполинер

превод: Веселин Ханчев

17.02.2016 г.

Дари книги

Поредната чудесна рекламна кампания, макар и с доста широко използвана визуална закачка. Прощаваме обаче, защото каузата си заслужава. 

През 2007 г. бразилската телевизия RBS TV подема инициативата за насърчаване на дарителството на книги. Рекламната агенция YO Propaganda се включва със серия печатни реклами, които да популяризират кампанията по впечатляващ и грабващ окото начин. Мотото е „Книгите променят животи. Дари книги“.






11.02.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Хипопотамът

С корем в калта се излежава
хипопотам широкогръб.
Гранитен в нашата представа,
той всъщност е от плът и кръв.

От плът и кръв е — слаб и краен,
от нервни шокове люлян.
А Истинският Храм е траен —
стои на камък основан.

Блуждае по пътеки земни
хилавоногия ’потам.
А без да мърда, ще си вземе
парите Истинският Храм.

До манговия плод не стига
под клоните ’потамът стар.
Към Истинския Храм пристигат
задморски ананас и нар.

При съвкупление издава
хипопотамът глас чудат.
Ликува паството — възпява
на Храм и Бог съюза свят.

Ловува Хипо в доби късни,
деня прекарва в сън дълбок.
А Храмът хапва и в съня си —
по тайнствен път работи Бог.

Видях — над влажната савана
лети, възнася се ’потам.
И рой от ангели „Осанна“
за Божа слава пеят там.

Кръв на Агнец ще го умие,
небесна длан ще го държи,
между светци — ще видим ние —
със златна арфа да кръжи.

От деви праведни целуван,
ще бъде чист — от сняг по-бял.
А долу храмът ще си плува

в зловонни пари, в земна кал. 

Т. С. Елиът
Превод: Владимир Левчев

Подчертахме си от: „Красиви и прокълнати“, Ф. С. Фицджералд


Красиви и прокълнати
Ф.С. Фицджералд, Ентусиаст, 2015

Нещата са по-сладки, когато сме ги загубили. Знам го... защото веднъж исках нещо и го получих. Това беше единственото нещо, което някога съм искал с цялото си сърце, Дот. А когато го получих, то се превърна на пепел в ръцете ми.

Цитатът е от книгата „Красиви и прокълнати“, Ф.С. Фицджералд, издадена от ИК „Ентусиаст“, 2015 г.

6.02.2016 г.

Знакът на всички неща

Авторката на „Знакът на всички неща“, Елизабет Гилбърт, е известна с бестселъра Яж, моли се и обичай. Двете книги са много различни като сюжет, но си приличат по отношение на приключенския и откривателски дух.



Знакът на всички неща е  срещата на читателя с Алма Уитакър, съвременник на Чарлз Дарвин, която достига до същата теория за трансмутация на видовете, изследвайки повече от 30 години различните видове мъхове. Книгата е много приятна за четене и интересна за любителите на истории за пътешествията на капитан Кук, таитянски истории за духове, борбата за откриване на непознати екзотични и лековити видове растения и култивирането им в целия нов свят.


Има ли знак, който е закодиран в природата около нас? Какъв е смисълът на живота? И как всъщност според теорията на Дарвин в човешката раса се откриват типове хора - благодетели, жертващи своето предимство, за да помагат на други, които са пренебрегнати и не биха оцелели? Защо ни е нужна медицина, ако природата е създала вируси, които да контролират броя на човечеството? Алма Уитакър разсъждава върху всички тези въпроси през целия си живот.

На четиресетгодишна възраст и все още девица, съдбата я среща с по-младия от нея художник на орхидеи, който завладява сърцето ѝ с необятната си любов към природата. Но нейното невероятно образование, дадено ѝ от строгата ѝ холандска майка, претърпява сблъсък със спиритуализма на художника... Какво ще излезе от тяхната любов – няма да разкрия. Книгата е построена на много нива и напълно  непредвидима за читателяПотапянето в този век на открития е достатъчно привлекателен.

Романът напомня като стил на историческите романи на Петер Пранге, особено този за Дени Дидро. Невероятна е силата на женския инат, който провокира изключително мъжкото научно общество, виреещо по това време. Знакът на всички неща засяга и теми като наболелия по това време казус в САЩ – чернокожите по-малко хора ли са от белите? Алма индиректно помага на аболиционистичното движение, въпреки изключителния егоизъм на баща ѝ. Той е прототип на егоизма, който движи оцеляването на вида. Иронията е в това, че се бори за себе си, а накрая всичко остава за тези, които не би трябвало да живеят наравно с белите.

Смъртта е единствената истина, от която никой не може да избяга. Тя е знакът, който доказва, че бог не съществува.

A.K.

5.02.2016 г.

Подчертахме си от: „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“, Хелън Филдинг

Бриджет Джоунс: Луда по онова момче
Хелън Филдинг; Колибри, 2014



ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ДОРИ НЕ ОТВАРЯЙ ВИНОТО, АКО НЕ СИ ЗАЛЕПИЛА НА ТЕЛЕФОНА БЕЛЕЖКА, ГЛАСЯЩА „НЕ ПИШИ СЪОБЩЕНИЕ“, И НЕ СИ ГО КАЧИЛА НА НЯКОЙ ВИСОК РАФТ!


Уууф! Схващате ли, точно това е проблемът на модерния свят. Ако бяхме във времената, когато се пишеха писма, нямаше да тръгна да издирвам химикалка, лист, плик, марка и домашния адрес на Коженояке, че пък после и да хукна навън в 23:30 ч. да търся пощенска кутия, когато в къщата има две деца. А един есемес отпътува само с леко движение на пръста също като атомна бомба или ракета с далечен обсег.

Цитатът е от книгата „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“, Хелън Филдинг, издадена от ИК „Колибри“, 2014 г.

4.02.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Пътят, по който не поех



Два пътя в леса разделени видях,
ала не можех да тръгна по двата.
Бях пътник единствен, там дълго стоях,
единия с поглед надолу следях
гръб как извива навътре в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор почтен
и с повече право сторих навярно.
Той искаше работа - цял затревен,
па макар и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ сутрин там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за друг ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води винаги. Сам
не вярвах обаче, че ще се върна.
Това ще разказвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.

- Робърт Фрост

превод: Теменуга Маринова