19.01.2016 г.

За една обикновена история, разказана по необикновен начин

Тъкмо наскоро си прочел последния сборник с разкази от Етгар Керет и си мислиш, че няма как да ти стане по-любим и няма как да обичаш това, което пише повече, и тогава Жанет 45 издават „Гривесто дете-коте“.

етгар керет, жанет 45, авиел басил, детска книга, гривесто дете-коте
„Гривесто дете-коте“, Етгар Керет,
изд. Жанет 45, 2015 г.

Сега вече сериозно съм ударила дъното, защото прочетох книгата няколко пъти и признавам, последните 5 бяха просто за мое удоволствие, а не за детето, което е на 6 месеца и така или иначе все още не е готово да стане почитател на Керет. Добре де, не бяха 5, а 9... Тази книга щеше да е в библиотеката ми дори и да не бях родител. Причините са ясни и неоспорими – първата естествено е авторът, а втората е илюстраторът.

Етгар Керет някак все успява да ме изненада. Зная, че е майстор на разказа, но си мислех, че става въпрос само за разкази за възрастни. Обаче се оказа съвсем нормално след книгата, отредена на първите седем (добри) години от живота на първородния му син, да се появи и такава, посветена на това дете-коте. На Лев от тате. И понеже един баща разказва с цялото си сърце, този разказ няма как да не се получи.

Историята не е нещо ново, не я прочитаме за първи път – работещият, вечно зает, тръгващ си по средата на забавата татко и неговото сладко хлапе, което има голямо въображение и нужда от внимание. И тук се намесва Етгар Керет с неподправимото си чувство за хумор, което така чаровно се промъква сред страниците и се появява най-неочаквано между хот-дога и шоколада, които трябва да си правят компания в коремчето на нашия герой. А след това се намесва фантазията и иначе скучноватата история се превръща в истинско приключение със (за щастие) чудесен край.

авиел басил, илюстрация, художник, гривесто дете-коте, детска книга
Гривесто дете-коте, илюстрация Авиел Басил

Всичко това нямаше да бъде толкова вълшебно, ако не бяха и илюстрациите на непознатия на българските читатели прекрасен художник Авиел Басил. Ярката гама цветове, всеки малък детайл, както и модерния рисунък на израелския илюстратор допълват разказа на Етгар Керет по забележителен начин. Комбинацията определено е печеливша и гарантирано любима както на малкия, така и на големия читател. Едно удоволствие, което трябва да бъде споделено.


Поздрави също и за забавния превод на Манол Пейков и благодарим, че заигравката в заглавието е запазена, а не скучно пренебрегната, както се е случило с френското издание например („L'enfant chat или просто „Дете коте“).

by argi