28.01.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Взаимност



Има каталози на каталозите.
Има стихотворения за стихотворения.
Има пиеси за актьори, играни от актьори.
Писма в отговор на писма.
Думи, които служат за обяснение на думи.
Мозъци, заети с изследване на мозъците.
Има тъги, заразителни като смеха.
Хартия от преработена хартия.
Видени погледи.
Големи реки със солидно участие на неголеми.
Гори, докрай изпълнени с гори.
Машини, предназначени за правене на машини.
Сънища, които внезапно ни будят от сън.
Добро здраве в резултат на възвръщане на здравето.
Стълби колкото нагоре, толкова и надолу.
Очила за търсене на очилата.
Вдишване и издишване на дъха.
И нека поне от време на време
ненавист на ненавистта.
Защото е краят на краищата
незнание за незнанието
и ръцете са наети да измиват ръце.

- Вислава Шимборска

превод:  Силвия Борисова

26.01.2016 г.

Грабни книжните аксесоари


Знаете колко обичаме книжни аксесоари. Пишем за тях и ви показваме любимите си общо взето откакто този блог съществува. Чаши, калъфи за телефони, книгоразделители, дрехи, чанти, торби и какво ли още не, май за всичко сме говорили. Като се връщаме назад обаче забелязваме, че повечето книжни аксесоари, които сме харесали, не се продават в България, не са на български език или по някаква причина не са достъпни. А така ни се искаше да е иначе...

Саморъчно направихме няколко книгоразделителя, но не ни беше достатъчно. Затова решихме да предприемем нещо по-сериозно и този недостатък на книжни аксесоари да приключи :) И понеже сме приятели на по книга, ще споделим с вас новата си страст. 

Тениска "Ана Каренина" с откъс от романа на Лев Толстой

Представяме ви най-новия ни проект: онлайн магазин, посветен на любителите на книжни аксесоари. В него засега ще откриете тениски, суитшърти, блузи и чаши със закачлив дизайн, а по-нататък ще добавим торби и калъфи за телефони, които да допълнят нашата своеобразна колекция. 

Суитшърт "Няма по-верен приятел от книгата"

Дизайнът на всичко изобразено върху аксесоарите е наш, като сме отворени към предложения и идеи от ваша страна. Ще продължим да запълваме магазина с нови и интересни неща, така че следете редовно ;) Ще ни откриете на http://sundayhabit.com/chetecut/.


21.01.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Гърбавият

Хубави вратовръзки. 
Но защо са ми, когато съм гърбав? 

Тази със тънките линии 
и с цвят белоснежен 
би ми отивала, 
но кой ще я забележи? 

Дори да бе с цветът на дъгата 
или със пъстри точки напръскана, 
никой няма да каже: - Каква вратовръзка! 
- а всеки ще каже: - Каква гърбица! 

Но на мен ми е нужен хубав ешарп 
от най-чиста коприна. 
Аз ще го вържа така дръзко, 
че никой няма да ме познае. 
- Ах, ах - ще се носи край мене ек, 
- какъв гърбав човек! 
Но защо виси на своята вратовръзка?


Юлиан Тувим
Превод: Димитър Панталеев

19.01.2016 г.

За една обикновена история, разказана по необикновен начин

Тъкмо наскоро си прочел последния сборник с разкази от Етгар Керет и си мислиш, че няма как да ти стане по-любим и няма как да обичаш това, което пише повече, и тогава Жанет 45 издават „Гривесто дете-коте“.

етгар керет, жанет 45, авиел басил, детска книга, гривесто дете-коте
„Гривесто дете-коте“, Етгар Керет,
изд. Жанет 45, 2015 г.

Сега вече сериозно съм ударила дъното, защото прочетох книгата няколко пъти и признавам, последните 5 бяха просто за мое удоволствие, а не за детето, което е на 6 месеца и така или иначе все още не е готово да стане почитател на Керет. Добре де, не бяха 5, а 9... Тази книга щеше да е в библиотеката ми дори и да не бях родител. Причините са ясни и неоспорими – първата естествено е авторът, а втората е илюстраторът.

Етгар Керет някак все успява да ме изненада. Зная, че е майстор на разказа, но си мислех, че става въпрос само за разкази за възрастни. Обаче се оказа съвсем нормално след книгата, отредена на първите седем (добри) години от живота на първородния му син, да се появи и такава, посветена на това дете-коте. На Лев от тате. И понеже един баща разказва с цялото си сърце, този разказ няма как да не се получи.

Историята не е нещо ново, не я прочитаме за първи път – работещият, вечно зает, тръгващ си по средата на забавата татко и неговото сладко хлапе, което има голямо въображение и нужда от внимание. И тук се намесва Етгар Керет с неподправимото си чувство за хумор, което така чаровно се промъква сред страниците и се появява най-неочаквано между хот-дога и шоколада, които трябва да си правят компания в коремчето на нашия герой. А след това се намесва фантазията и иначе скучноватата история се превръща в истинско приключение със (за щастие) чудесен край.

авиел басил, илюстрация, художник, гривесто дете-коте, детска книга
Гривесто дете-коте, илюстрация Авиел Басил

Всичко това нямаше да бъде толкова вълшебно, ако не бяха и илюстрациите на непознатия на българските читатели прекрасен художник Авиел Басил. Ярката гама цветове, всеки малък детайл, както и модерния рисунък на израелския илюстратор допълват разказа на Етгар Керет по забележителен начин. Комбинацията определено е печеливша и гарантирано любима както на малкия, така и на големия читател. Едно удоволствие, което трябва да бъде споделено.


Поздрави също и за забавния превод на Манол Пейков и благодарим, че заигравката в заглавието е запазена, а не скучно пренебрегната, както се е случило с френското издание например („L'enfant chat или просто „Дете коте“).

by argi

14.01.2016 г.

Стихотворение на седмицата: За да си велик, бъди цялостен

За да си велик, бъди цялостен: нищо твое
  Не преувеличавай или изключвай.
Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си
  И в най-малкото, което вършиш.
Тъй във всяко езеро блести цялата луна.
  Защото живее нависоко.

- Фернандо Песоа
Превод: Румен Стоянов

7.01.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Някъде Другаде

НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ

Бих искала да живея Някъде Другаде.
В избродирани ръчно градчета.

Да се срещам с тези
които не идват в света.

Бихме били най-сетне щастливо самотни.
Не би ни чакала никаква спирка.

Никакво пристигане. Никакво заминаване.
Преминаване в музея.

Никакви войни не биха се били за нас.
Никакво човечество. Никаква войска. Нито оръжие.

Смъртта леко опиянена. Би било весело.
В библиотеката многотомно време.

Любовта. Изпаднал в несвяст раздел.
Би ни прелиствала с шепот страниците в сърцата.

- Ева Липска

превод: Вера Деянова

5.01.2016 г.

Скъпа госпожо Липска

„Скъпа госпожо Шуберт“ е първият ми досег с Ева Липска. Доста късно, знам, но нали по-добре е късно, отколкото никога. И останах повече от доволна, защото срещата ми с Вас, скъпа госпожо Липска, бе просто чудесна.

скъпа госпожо шуберт, ева липска, издателство да


Естествено прочетох книгата за рекордно време, защото поетичната проза на полската писателка е пристрастяваща. В компанията на прекрасния превод на Вера Деянова и страхотните рисунки на Себастиан Кудас, кратките писма-бележчици към госпожа Шуберт имат нужда от няколко прочитания или няколко прочита. Първото прочитане и първият прочит за мен бяха чисто емоционални, повлияни от скоростта, с която поглъщах всяка дума. С по-бавното четене дойде и кроткото осмисляне на „Любовта“, „Тъгата“, „Илюзията“, „Тишината“, „Тъмната материя на лалетата“... Третият път бе посветен на чистото удоволствие от изкусните метафори и способността на Липска с такава лекота да борави със словото.

Скъпа госпожо Шуберт, добре е, че я има още
страната, която е навсякъде и името ѝ е Поезия.

Не знам дали е приемливо да кажа, че „Скъпа госпожо Шуберт“ е много, много вкусна книга. В нея са разказни „неслучили се истории“, които галят небцето. Не мога да спра да се наслаждавам на прекрасния език, на простичко казаните истини, на лаконичния, прецизно премерен тон, който загатва дълбини, една цяла Вселена. Мъдрост, чувство за хумор, тънка нишка ирония. И голяма любов.

Скъпа госпожо Шуберт, нашият свят е сякаш творение,
написано собственоръчно от Боговете, но стилът му е
мизерен...

Обожавам всичко в тази книга. Не мога да не изразя и искрената си възхита от илюстрациите, които съпровождат писмата до госпожа Шуберт. Графиките на Себастиан Кудас са точно толкова нежни и прозорливи, колкото е нужно. И с достатъчно бели полета, за да може премълчаното от Липска да диша.

П.П. „Скъпа госпожо Шуберт“ си заслужава дори само заради речника в края на книгата. Истинско съкровище <3


by argi