17.12.2015 г.

Стихотворение на седмицата: За бедния


 

За бедния, за нищий духом,
какво е зимата — закон.
Ще си отмине мълчешком
и сняг следите ще затрупа.

Едва ли той самият помни
къде е тръгнал — най-добре
е тихо-тихо да умре.
Горко на вас, души бездомни.

Така и вятърът блуждае,
подритне мъртвите листа,
поспре край някоя врата,
за миг простене — и това е.

А аз, душа неприютена —
след вятъра... От праг на праг.
И страшно е, че съм бедняк,
а ето — гнус ме е да взема.

Една прашинка който има,
завинаги е опетнен...
Затуй ли съм роден — да мина
и да отмина отвратен?

О, в моя път, сияйно бял
ще скитат кучета бездомни
и техните очи огромни
ще вият с българска печал.

- Иван Методиев