29.10.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Мъка



Аз видях абсолютното нищо;
бе по-страшно от смърт в скотобойна;
бе брутално, безпринципно, хищно -
бе разумно и хладно спокойно.

Аз видях го във хора различни,
с охранени, гойни лица -
в хора, устните хитро облизващи,
в спапирусените им сърца.

Тези хора без срам и за всичко
си намираха днес обяснения;
не познаваха чисти усмивки,
нито сълзи, нито угризения.

Те рисуваха, пееха, пишеха
с много устрем и много размах,
а пък в себе си друго си мислеха
и поглеждаха гузно със страх.

Те във своята ситост умуваха,
че би трябвало да поживеем,
да си хапнем и да пофлиртуваме,
да си пийнем и да си попеем.

И сърцето ми гневно удари,
със юмрук блъсна мойте гърди.
Аз заплаках за наште другари,
покосени в поля и гори.

И плачех аз, и им завиждах
за сърцето, което мълчи -
за детинските техни усмивки
и за мъртвите техни очи.

 -  Александър Геров