17.09.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Не е истина



Не е истина,
не е истина.
Аз ще тръгна
да намеря и теб,
и морето.
Не е истина,
че не зная
къде ви изгубих.
Не е истина -
зная къде е морето,
зная къде си и ти.
Огромното свое
страдание зная.
Тръгвам
да търся
морето.
Наистина тръгвам
да търся морето
и тебе.
С огромното мое
безумие тръгвам.

Иван Пейчев

14.09.2015 г.

„Лудият от площад Свобода”: Кратки разкази, остри като клечки за зъби

Тежки сцени! 
Книгата не е подходяща за хора със слаби сърца и нерви.


Лудият от площад Свобода
Хасан Бласим, ИК Жанет 45, 2015

10.09.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Угризението


Извършил съм най-лошия от греховете, 
които някой може да извърши. В своя 
живот не бях щастлив. И нека, недостоен, 
да ме погубят на безпаметството ледовете. 
Родителите ми са ме създали за играта 
рискована и тъй прекрасна на живота, 
за въздуха, земята, огъня, водата. 
Измамих ги. Не бях щастлив. И с неохота 
признавам, младата им воля не изпълних. 
Прилегна моят ум на удивителните битки 
с изкуството, нищожности то сплита. 
Предадоха ми храброст. В мене не покълна. 
Не ме напуска. Винаги до мен, ужасно, 
стои видението, че съм бил нещастен.

Хорхе Луис Борхес
Превод: Рада Панчовска

5.09.2015 г.

За един куфар и много пътешествия

За пътуването като начин на съществуване, като търсене и откриване на Аз-а на най-неочаквани места, като опит за бягство, като осмисляне на битието, като желание за промяна, като цяр… 

Куфарът на брат ми, съст. Невена Дишлиева-Кръстева,
изд. ICU
, 2015 г.
Макар да звучи сякаш е клише, тази книга е точно обратното – една приятна изненада, нестандартен поглед към е/имигрантството и възможностите, които затворените граници и отворените към света хора предлагат. Двайсет и две истории, побрани в един въображаем куфар и пътуващи из времето и пространството; и двайсет и двама разказвачи с разнообразен багаж и една обща дестинация с различни наименования.

Прочетох „Куфарът на брат ми“ по време на безсънните нощи, в които хранех новороденото си дете. Четях и си мислех, че тази книга трябва да споделя с двама души. Първият, за когото постоянно се сещах, щом разтворех книгата, беше моята приятелка Ирина, чийто куфар е винаги готов за път. Човек, който има приятели по целия свят и за когото „дом“ е абстрактно понятие, а не котва, дърпаща към едно-единствено място. Вторият, това е невръстният ми син. Четях, кърмех го и се надявах прочетените от мен думи да не успеят да заситят неговото любопитство към света. Иска ми се да обикне пътуването, но не като турист, а като изследовател.

За мен „Куфарът на брат ми“ събира тези две разбирания за живота – домът не е място, а усещане и простото „който търси – намира“.

Историите в книгата уж са на една тема, а са толкова чаровно различни. Всяка със своята доза горчилка и щипка захар. Даже не захар, а мед, за да е по-сладко. Разкази от първо лице, откровената изповед на близък приятел или философските размисли на някой, който си срещнал веднъж и няма никога да забравиш. Панорамен изглед, 360 градуса около теб самия, независимо къде се намираш в момента.

Всеки разказ е в диалог със следващия. Тъкмо си се убедил в една гледна точка, отгръщаш страницата и нов автор разкрива пред теб съвсем друга перспектива. И нали затова е литературата (макар че се усеща абсолютната липса на претенция за нещо на супер-художествено-недостижимо-високо-литературно ниво, а вместо нея има като че ли чисто желание за споделяне) – да надникнем през очите на другия, да го опознаем, да го разберем или да го отречем, да влезем в неговите обувки… Или както е в случая: да грабнем неговия куфар.

Харесва ми, че текстовете са изключително разнообразни, каквито са и авторите им. Различни по народност, но абсолютно оправдано - жители на света, хората, които са част от този сборник наистина трябва да бъдат прочетени. А самата книга...Да кажем само, че корицата на Люба Халева я илюстрира перфектно. 


Отивам към пощата. „Куфарът на брат ми“ ще пътува към Барселона, за да стигне до Ирина. Лек път и приятно четене!

Книгата ще има премиера в София на 29 септември, 18:30 часа, галерия „Кредо Бонум“, с участието на Герасим Дишлиев (виновникът за този куфар!), Явор Гърдев, Елена Панайотова, Екатерина Петрова, Владислав Христов, Невена Дишлиева – Кръстева. Модератор ще бъде Весела Ножарова. Елате, за да отворим Куфара отново, този път заедно!

by argi

3.09.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Балада

Аз видях как с друга
ме отмина той.
Вятър лек се втурна
в сънния покой.
Аз видях, безумна,
как отмина той!
Той обича друга,
а цъфтят цветя.
Глогът се разпукна,
литна песента.
Той обича друга,
а цъфтят цветя!
Той целува друга,
плискат се вълни.
И лимонът лунен
в тях се потопи.
Мойта кръв бушува
в морските вълни!
Той ще иде с друга
и във вечността.
Чист ще е лазурът.
(Бог е тишина.)
Той ще иде с друга

и във вечността!

Габриела Мистрал
Превод: Петър Велчев

1.09.2015 г.

Детето в теб иска да оцветява!

Не знам дали сте обичали да оцветявате като малки. Аз обожавах. Стремях се да не излизам от линиите, разбира се, но това се получи чак след около десет оцветени книжки. И така до около втори или трети клас, когато спрях да оцветявам и започнах да се упражнявам да рисувам. В последствие и рисуването остана на заден план, избутано от по-неотложни уроци, задачи, работа.
„Витражи „Тифани“, Колоритания

Но ето, че щастливата звезда поръси късметлийски прашец върху мен и тази година на пазара се наложи нова вълна книги – тези за оцветяване от възрастни. Не, че не могат да ги оцветяват и деца, но идеята е, че самите картини са доста по-сложни, с по-ситни елементи, с право на избор какъв цвят да използваш. Още от първата излязла книга за оцветяване за възрастни, забелязах все повече хора около мен с молив и тънкописец в ръка, кротки като дечица, да запълват кръгчета и квадратчета, и листенца и цветенца, след което, доволни или не чак толкова от резултата, да го снимат и да го качват във Фейсбук. Създадоха се цели общности от оцветяващи, организираха се събития за групово оцветяване (голямо БРАВО на Милена Ташева от издателство „Софтпрес“, която доста се потруди за това).

Четох статия в hera.bg, че книгите за оцветяване за възрастни са добили такава неочаквана популярност не само заради факта, че са интересно и зарибяващо хоби, но и защото спомагат за преодоляването на стреса и отключване на артистичните наклонности и креативност у всеки от нас. Вероятно е така. След тежък ден оцветяването ми идва като спасителен пояс, който ме изважда на цветната повърхност и ме избавя от проблемите, драмите, важните решения, с които съм се занимавала цял ден.


Първата книга от този тип ми подари моята приятелка и гостуващ блогър в Четецът Саша, която работи в издателство Locus. Те създадоха нова поредица Колоритания, в която поместват страшно готините си книги за оцветяване за възрастни – засега „Мандали“, „Витражи „Тифани“ и „Мозайки“. „Мандали“ и „Мозайки“ са отпечатани на офсетова хартия, така че могат да понесат оцветяване с почти всякакви материали, аз лично използвам моливи (Faber-Castel colour ecopencils 12 и Koh-i-noor coloured pencils 24, можете да ги видите на снимките) и тънкописци (каквито ми попаднат, но съм най-доволна от Maped) смятам, че с каквото и да било друго, трудно ще оцветите прецизно дребните детайли. Колкото до „Витражи „Тифани“ – там уловката е в преливането на цветовете. Книгата е отпечатана на паус, което хем е хубаво (можете да си откъснете дадена оцветена страница и да я залепите където пожелаете, включително на буркан със свещ и картината ще оживее), хем не толкова, защото аз лично бих предпочела да оцветявам витражите с водни бои – би станало чудесно преливане и смесване на цветове, но това не е възможно.



„Мандали“, Колоритания


„Мозайки“, Колоритания


Хубавата новина е, че от Колоритания очакваме още две страхотни книги през септември и октомври – „Магичният град“ и „Колоритни котки“!




                 

                                                                                                                                                                                                        

Втори, но не по значение, с Арги започнахме да оцветяваме шедьоврите на Джохана Басфорд – „Тайната градина“ и „Омагьосаната гора“ (издателство „Софтпрес“). В групата за оцветяващи, която създадоха от издателството, на момента се завихриха тънкописци, моливи, флумастери, идеи с множество цветове, идеи само с един или два цвята, абе лудница, казвам ви. Ама хубава лудница, де. Тези две книги се отличават по невероятно красивите си очертания, обработка и по това, че са цели проекти, които въвличат оцветяващия да дорисува и да създава свой проект от иначе уж готова картина. Аз лично оцветявам с тънкописци и  моливи – същите като при Колоритания. Но споделям и няколко предложения от „Тайната градина на рисувателните книги“.


„Омагьосаната гора“, Софтпрес

Йоана Черкезова, Тайната градинана рисувателните книги
„Омагьосаната гора“, Софтпрес
„Омагьосаната гора“, Софтпрес
„Тайната градина“, Софтпрес
Милени Трачева, Тайната градинана рисувателните книги


Под номер три искам да ви споделя един проект на издателство „БГкнига“, който, добре де, не е само за възрастни, дори е предимно за деца (уж, ама аз не им вярвам много и си го оцветявам с голямо удоволствие), но е уникален и заслужава похвала – „Съкровищата на България“. В него засега са поместени три книги за рисуване, оцветяване и творчество: „Български народни носии и шевици“, „Български народни шевици“, „Български народни носии“ (последните две са разбита и съкратена версия на първото, по-голямо издание, ако случайно искате да изпробвате рисуването и оцветяването с нещо малко). Наричам книгите в тази поредица „проект“, защото в тях освен картинки за оцветяване и задачи за довършване, просъстват и интересни факти за българските шевици и носии от различните области, които (и това е чудесно) са написани на бълагрски и английски. Така че за всички български баби и дядовци, които на всеки панаир ме питат какво да вземат на англоговорящите си внуци, „ама хем да е българско, хем да го разбират“, ето, тези книги са специално за вас!



„Български народни шевици“, БГкнига

„Български народни носии“, БГкнига

„Български народни носии и шевици“, БГкнига

„Български народни носии и шевици“, БГкнига

„Български народни носии и шевици“, БГкнига


Книжки за оцветяване за възрастни разбрах, че вече предлага и издателство „Миранда“ – отново в голям и малък вариант – „Обичам цветовете“ и „Обичам цветовете МИНИ“. А през октомври очакваме и няколко обещаващи издания от „Книгомания“: „Градове“ и „Животни“ от Хана Дейвис, които ще са придружени от 3D очила, както и „Оцветявай с радост“ и „Оцветявай за спокойствие“ от Лейси Маклоу.


 Дано съм успяла да ви убедя колко страхотно е да оцветяваш всички тези невероятни книги и да изтичате още сега до близката книжарница за някоя от тях, моливи и тънкописци. 

Дорисуване!

By Beni