17.06.2015 г.

Завръщане към Харолд Фрай

„Невероятното странстване на Харолд Фрай“, Рейчъл Джойс,
изд. AMG, 2014 г.

Трябваше да напиша този текст доста отдавна, още когато книгата излезе за първи път в България. Но от друга страна много ми допада идеята да напомняме за вече „остарели“ според бързо препускащото време и наводнения книжен пазар книги, особено ако прочитането им си заслужава. Струва ми се, че някои четива остават в сянка или забравяме за тях в желанието си да прочетем всичко препоръчано или всичко, което ни се иска да не изпускаме на момента. Така прочетох „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ – малко по-късно, отколкото може би трябваше, бавно и с нестихващо удоволствие.

Самата книга ме спечели постепенно като отначало остави у мен усещането, че вече съм чела нещо подобно или че няма с какво да ме впечатли достатъчно. Най-хубавото обаче тепърва предстоеше и дебютният роман на Рейчъл Джойс не просто успя да промени първоначалното ми мнение, но го направи по изключително елегантен и деликатен начин.

Историята на пенсионера Харолд, който решава да прекоси пеша Англия с убеждението, че това ще повлияе положително на лечението на иначе неизлечимата болест на негова близка приятелка е наистина трогателна. Пътят естествено се оказва лечебен най-вече за този, който го извървява и това не може да ни учуди. Затова приятна се оказва паралелната история – тази за съпругата на Харолд Фрай, която остава вкъщи, но обхожда внимателно и задълбочено всеки спомен от съвместното минало с любимия човек. Двата разказа се допълват по прекрасен начин и оформят този вдъхновяващ и емоционален роман за силата на човешкия дух и неугасващата надежда.

Хареса ми, че книгата е написана с чувство за хумор, непретенциозна е и прочитането ѝ доставя изключително удоволствие. Може би е редно да спомена, че „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ е и повод за гордост на блог Четецът, защото това е дебютът на Бени като преводач. И смея да твърдя – много силен дебют.


И така, нека се върнем към книгите, които са се появили преди половин, една или две години. Дистанцията на времето често се оказва добър съдник за качеството на някои четива. „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ отлежа в избата на приятните изненади и сега историята оставя дори по-сладък вкус...

by argi