18.05.2015 г.

„Странните неща“... се оказаха странно хубави

Да разтвориш книга с разкази от непознат до този момент за теб български автор на слънчева пролетна пейка.... и след прочитането на няколко от текстовете да те споходи усещането за приятна изненада, за среща с човек, когото е добре да срещнеш и да не отминеш, а да останеш в историите му за дълго...

„Странните неща“, Стефан Бонев,
изд. Летера

„Странните неща“ на Стефан Бонев от издателство „Летера“ е моята приятна пролетна изненада. Усещането за родство, за близост с този делничен свят, в което живеят неговите герои, но и твои приятели, неговите случки, но и твоите сънища...

Градските разкази на Стефан Бонев напомнят за най-хубавото в нашата традиция по темата, написано от Емилиян Станев и Павел Вежинов.

Баналното, монотонното тук е преоткрито с всеопрощаващия поглед на разбиращия от неумолимия ход на времето и законите на забравата. От умеещия да намира величието не в изключителното, а в баналното, в повседневното.

Книгата е добре структурирана, с отлично оформление. Тя има не просто цялостна атмосфера, но и изненадващ финал с едноменния разказ – „Странните неща“. Малко сборници в съвременната българска литература имат такъв силен, важен за самата книга финал.

Дори само изписването на някои заглавия дават добър ключ за атмосферата и настроението на този сборник, например „Кръчмата на забравата и булевардът на стъпканите чувства“, „Мрачните подземия на моите стари фантазии“, „Математиката на стария бакалин“... Но не си мислете, подведени от тези заглавия, че авторът изпада в сантиментализъм. Точно обратното – там където има такава реална опасност от логиката на сюжета, сантименталното е ловко избегнато!

Клео Протохристов, редактор и автор на предговора с пълно право отбелязва, че авторът е далеч от „популярните, гарантирано успешни маршрути“...

Може би точно затова и на мен разказите на Стефан Бонев толкова много ми допаднаха. Той ми стана симпатичен с умението си да разказва далеч от патоса и героичното, но с топлината, която ни е нужна отчаяно напоследък.

Самотата на героите на Стефан Бонев в отделни моменти сияе с мека светлина... както в разказа „Гълъб за Бъдни вечер“. Стефан Бонев е близък с Деян Енев заради християнското, милосърдно вглеждане в нашия свят.

Много ми се иска сборникът с разкази „Странните неща“ да има повече читатели!


by Рачева