14.05.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Свири, лунатико

Свири, братовчед, опъни лакърдията.
Сбръчкай заспалия въздух във влака.
Чакай, да дръпнем по глътка от бирата.
Давай сега, извади ѝ душата.

Боже, как свириш! Кръвта ти е циганска.
Лавина от пръсти замеря клавишите.
Неточно, неправилно, грубо, но истински
и твойто терзание шиба душите ни.

Боже, как страдаш! Как стискаш клепачи.
Пиян си и вените бият до пръсване.
Свири, лунатико! Душата ти плаче
и тая мелодия тегне до скъсване.

Свири до зори! Ние нямаме път.
Влакът отдавна танцува в полята.
А горе звездите едва се крепят.
Да тропнеш със крак, и ще почнат да капят.

 Балчо Балчев