6.03.2015 г.

За думите и тишината между тях

Това е първият ми текст (а и на Четецът като цяло) за книга на издателство „Точица“ и то не защото не харесвам книгите им, а напротив – защото до такава степен ги обичам, че в повечето случаи оставам безмълвна. Именно затова мисля, че книгата, за която сега искам да говоря, ще ми даде свободата (ако се наложи) спокойно да си помълча.

„Когато искам да мълча“, Зорница Христова и Кирил Златков,
изд. Точица, 2014


„Когато искам да мълча“ на Зорница Христова е книга както за деца, така и за техните родители. Звучи много клиширано, поредната детска книга, от която възрастните  могат много да научат и т.н., и т.н. … Но! Но прочетете я на детето си и веднага ще разберете какво имам предвид.

Описанието на книжката в сайта на издателството е „Кратка книга за нещата, които не се побират в думите, и за мълчаливото общуване“. И каква ирония: как да обясниш с думи нещата, които не се побират в думите? С илюстрациите на Кирил Златков, които са толкова прекрасни, деликатни, красиви черно-бели и вълшебни, че ето – не ми стигат думите, за да ги опиша.

Но, оказва се, на детето не му стигат и картинките (което между другото е чудесно, не е критика). И ето какво имах предвид малко по-горе с онази баналност за това как книгата е важна и за възрастните: пред мен една майка прочете „Когато искам да мълча“ на хлапето си, което след като кротичко я изслуша, веднага започна да изстрелва въпрос след въпрос. Последвалият диалог и опитът на възрастния да (си) обясни значението на думичките и красотата на мълчанието, бяха изключително поучителни. А още по-интересно ми се струва за кого бяха така важни, защото по всичко личеше, че детето много добре е разбрало идеята на книгата, но се опитва да изпита майка си и да провери дали е внимавала, дали е разбрала.

Ето тези детски книги ми се струват важни. Разговорът с мама и/или татко, обсъждането, анализирането са безценни за контакта между възрастния и хлапето. Може и да греша, но много ми харесва идеята за споделяне в процеса на четенето. Има книги, които трябва да бъдат прочетени заедно и „Когато искам да мълча“ определено е една от тях.


Следва мълчание.













by argi