26.03.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Ако


Ако спокойствие запазиш между луди,
които теб за лудостта си обвиняват;
ако би могъл да си вярваш даже,
когато всички в тебе се съмняват;
ако би могъл, мразен, да не мразиш;
да чакаш, в чакане да не изстинеш;
ако би могъл, лъган, да не лъжеш,
без за светец или мъдрец да минеш;

ако, бленувал, на блена си властник;
ако, размислил, с мислите не спираш;
ако посрещнал и успеха, и разгрома,
и двамата измамника презираш;
ако понесъл би лъжци да извращават
и мамят глупавите с твойто слово;
ако видял живота си разсипан,
с останките би го градил отново;

ако, натрупал всичко придобито,
на зар един решиш да го рискуваш
и го загубиш и започнеш отначало,
за загубата си без да прoдумаш;
ако напрегнеш ум, сърце и нерви,
макар че вече всичко в тях без мощ е,

и тъй да се държиш и да не пускаш,
останал само с волята: „Дръж още!“;

ако запазиш добродетел сред тълпите;
естествено държание - със кралете;
ако за хората си нещо - но не много;
ако ни враг, ни свой не би превзел те;
ако се вкопчиш в съдбоносната минута,
без нито миг напразно да изпъдиш -
за теб Земята е и всичко нейно,
и ти - ти, сине мой, Човек ще бъдеш!

Ръдиард Киплинг 
Превод: Цветан Стоянов


23.03.2015 г.

Peter Mendelsund - класическият пианист, който стана дизайнер


Струва ми се излишно да представям дизайнер с думи, а не с кориците на книгите му, така че накратко за тези, които не го познават:
Peter Mendelsund може би е по-известен покрай работата си по трилогията „Милениум“ от Стиг Ларшон.

19.03.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Тресавище

Красиво бе това тресавище, когато
отби от пътя със пейзажите банални.
Следобедът бледнееше в пустеещото лято
и сякаш никой никога оттук не бе минавал.



Красиво беше и когато те повлече
надолу и разбра, че е завинаги,
че пътя ти назад завинаги пресечен е,
но беше толкова красиво...



Красиво е сега, когато имаш още малко
да вдишваш тежката му влага и да го погледаш.
В изчезналите твои стъпки друг на пътя спрял е
и - без да знае - може би ще те последва.



А то ще е красиво и когато си потънал -
ти няма да предупреждаваш за опасност.
Ти просто ще лежиш по гръб на дъното,
проникнал в третото убежище на красотата.


Георги Рупчев


12.03.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Преди играта


замижава се с едното око
надниква се в себе си във всеки ъгъл
проверява се да няма гвоздеи да няма крадци
да няма кукувичи яйца

замижава се и с другото око
кланя се
след това се скача
скача се високо високо, високо
над собствения ръст

от там се пада със собствена тежест
с дни се пада дълбоко дълбоко, дълбоко
на дъното на свойта бездна

който не се разбие на пух и прах
който цял остане и цял се изправи

той играе


Васко Попа

Превод: Светлозар Игов

6.03.2015 г.

За думите и тишината между тях

Това е първият ми текст (а и на Четецът като цяло) за книга на издателство „Точица“ и то не защото не харесвам книгите им, а напротив – защото до такава степен ги обичам, че в повечето случаи оставам безмълвна. Именно затова мисля, че книгата, за която сега искам да говоря, ще ми даде свободата (ако се наложи) спокойно да си помълча.

„Когато искам да мълча“, Зорница Христова и Кирил Златков,
изд. Точица, 2014


„Когато искам да мълча“ на Зорница Христова е книга както за деца, така и за техните родители. Звучи много клиширано, поредната детска книга, от която възрастните  могат много да научат и т.н., и т.н. … Но! Но прочетете я на детето си и веднага ще разберете какво имам предвид.

Описанието на книжката в сайта на издателството е „Кратка книга за нещата, които не се побират в думите, и за мълчаливото общуване“. И каква ирония: как да обясниш с думи нещата, които не се побират в думите? С илюстрациите на Кирил Златков, които са толкова прекрасни, деликатни, красиви черно-бели и вълшебни, че ето – не ми стигат думите, за да ги опиша.

Но, оказва се, на детето не му стигат и картинките (което между другото е чудесно, не е критика). И ето какво имах предвид малко по-горе с онази баналност за това как книгата е важна и за възрастните: пред мен една майка прочете „Когато искам да мълча“ на хлапето си, което след като кротичко я изслуша, веднага започна да изстрелва въпрос след въпрос. Последвалият диалог и опитът на възрастния да (си) обясни значението на думичките и красотата на мълчанието, бяха изключително поучителни. А още по-интересно ми се струва за кого бяха така важни, защото по всичко личеше, че детето много добре е разбрало идеята на книгата, но се опитва да изпита майка си и да провери дали е внимавала, дали е разбрала.

Ето тези детски книги ми се струват важни. Разговорът с мама и/или татко, обсъждането, анализирането са безценни за контакта между възрастния и хлапето. Може и да греша, но много ми харесва идеята за споделяне в процеса на четенето. Има книги, които трябва да бъдат прочетени заедно и „Когато искам да мълча“ определено е една от тях.


Следва мълчание.













by argi

5.03.2015 г.

Стихотворение на седмицата: Угризението


Извършил съм най-лошия от греховете,
които някой може да извърши. В своя
живот не бях щастлив. И нека, недостоен,
да ме погубят на безпаметството ледовете.