14.02.2015 г.

Книгите и писателите, които ни накараха да се влюбим

Jonathan Wolstenholme

Арги


Пет приказки, Валери Петров
Това може би беше първият ми досег с книга - посредством мама и тати, които ми четяха или пееха почти всяка вечер, преди да заспя. Валери Петров ме накара да се влюбя в езика и в прекрасната му мелодичност. Миш, Миш, Миш, време е да спиш...

Как да нарисуваш птица, Жак Превер
Всяко стихотворение от нея ме караше да се влюбвам наново в дребните неща и ми помогна да изразя първата си голяма любов с „Малолетните влюбени“.

Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени от тъмните двери на нощта,
а минувачите ги избикалят и ги сочат,
мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците правят грешка много голяма,
там където те сочат, онези ги няма,
там само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
нeгодувание и завист и ярост,
пред толкова младост, при тяхната старост,
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов.

Сидхарта, Херман Хесе 
Тя ми помогна в труден момент и ме накара да прогледна с нови очи и да се влюбя в естествения начин, по който живота тече и в безсилието на човека да промени този ритъм. Сигурно ако сега отново прочета „Сидхарта“, ще заобичам съвсем други неща.
Безкраен празник, Ърнест Хемингуей 
С нея се влюбих в представата за онова пиянско време и писателите, които творят в кафенетата. Влюбих се в Париж.



Рачева


Джералд Даръл

Много рано обикнах йонийския остров Корфу заради описанието му в книгите на Джералд Даръл. „Раят на земята“, така го нарича той. Не се отказах от мечтата лично да се уверя в неговата приказност. Любовта ми към Корфу е реална и сбъдната... Тогава си мислех, че обичам природата и животните и исках да стана ветеринарен лекар. Впоследствие разбрах, че книгите са моята страст. И че някои автори ти действат така, че цял живот оставаш подвластен на историите им.

Труман Капоти, Джеръм Селинджър, Майкъл Кънингам
Заради тях обикнах Ню Йорк. Знам наизуст местата, които споменават тези големи автори в книгите си. Разхождала съм се по техните улици и съм се смайвала колко достоверен и точен е техният поглед към Голямата ябълка. Препрочитам техните книги и знам, че няма да ми омръзнат, както знам - не омръзва този град на влюбените в него!


Бени


Jonathan Wolstenholme
Ана Каренина, Лев Толстой
Със завладяващия си стил, Толстой ме накара да се влюбя в руските класици и в достоверната любов - любовта, заради която си готов да зарежеш всичко и всички, да обърнеш гръб на обществото, на съпруга и сина си и да се хвърлиш с главата надолу в пропаст, на чието дъно не знаеш дали има вода или земя, в която ще се разбиеш. Говоря за онази ревнивата, съмнителна любов, която неизбежно завършва фатално.

Великият Гетсби, Ф. С. Фицджералд
Фицджералд успя да „ме влюби“ в... Америка на 20-те години на ХХ век - лудите партита, истеричните и прекалено нежни и женствени жени, пиенето и пушенето до припадък, прекрасните коли и лежерните следобеди. Но най-вече ме накара да се влюбя във вечната, фаталната любов, заради която си готов да промениш себе си и миналото си, дори да умреш, ако наградата за това е вече чуждата жена да те одобри и отново да ти каже, че те обича.

Twenty love poems and a song of dеspair, Пабло Неруда
Заради Неруда се влюбих в поетичната любов, но не онази, изтърканата, плоската, прекалено невинната, а другата - толкова порочно красивата, че горчивото ѝ остава по езика, докато я четеш. 
Tonight I can write the saddest lines. Write, for example,"The night is shatteredand the blue
stars shiver in the distance." The night wind revolves in the sky and sings. Tonight I can write the saddest lines.I loved her, and
sometimes she loved me too.  Through nights like this one I held her in my armsI kissed
her again and again under the endless sky. She loved me sometimes, and I loved her too.How could one
not have loved her great still eyes. Tonight I can write the saddest lines.To think that I do not
have her. To feel that I have lost her. To hear the immense night, still more immense without
her.And the verse falls to the soul like dew to the pasture. What does it matter that my love could not keep her.The
night is shattered and she is not with me. This is all. In the distance someone is singing. In the
distance.My soul is not satisfied that it has lost her. My sight searches for her as though to go to her.My heart
looks for her, and she is not with me. The same night whitening the same trees.We, of that time,
are no longer the same. I no longer love her, that's certain, but how I loved her.My
voice tried to find the wind to touch her hearing. Another's. She will be another's. Like my kisses before.Her
voide. Her bright body. Her inifinite eyes. I no longer love her, that's certain, but maybe I love her.
Love is so short, forgetting is so long. Because through nights like this one I held her in my armsmy
sould is not satisfied that it has lost her.
Though this be the last pain that she makes me sufferand
these the last verses that I write for her.
Четецът