13.02.2015 г.

Стихотворение на деня: Илюзия



Художнико, така и не успя

да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само.
Със нея си говорил цяла нощ.
И с нея си се любил - не със мене.
Художнико, ти никак не си лош,
ала картината ти е студена.
А сянката навярно ще мълчи.
И сигурно ще ѝ хареса много.
Ако това са моите очи -
забравил си да нарисуваш огън.
Забравил си да нарисуваш ден.
Да, аз разбирам - сянката не свети.
Ала защо я припознаваш в мен.
Приличаш ми на всичките поети,
които ме измислят в някой стих.
И запомни, преди да кажа сбогом -
на теб и на поетите простих.
На сянката, художнико, не мога!

Камелия Кондова