7.01.2015 г.

Животът в уравнения


 Тя беше монахиня, загърната в дълга роба и с бяла касинка, обрамчила откритото й сериозно лице. Сребърно разпятие се поклащаше на шията й, а броеница и кобур висяха на кръста й. В дясната си праведна ръка тя държеше най-големия автоматичен пистолет, който Петрович беше виждал някога...


„Уравненията на живота“
Саймън Мордън, ИК „Колибри“
Самуил Петрович е най-абсурдният герой-не-по-свое-желание, когото съм срещала скоро в литературно произведение. Не знам как някой с развален пейсмейкър в гърдите успя да пробяга през почти 300 страници екшън, още повече с всички наранявания, които получава по пътя, но Сам някак си и оцеля, и спаси хубавото момиче, че и Метрозоната в добавка.

„Уравненията на живота” е носител на наградата „Филип К. Дик” и първа част от трилогията за гениалния, циничен руснак. Петрович е двайсетинагодишен кльощав късоглед докторант по физика на платено обучение в Лондон, който повече от всичко иска да не се забърква в нищо, което може да му навлече допълнителни проблеми – оцеляването в Метрозоната си е достатъчно трудно и така. И въпреки склонността на сърцето му да спира в някои доста критични моменти, направо си харесва сегашния живот. Между собствената си научна работа Петрович помага на приятелката си Пиф – доктор Епифани Еканоби – в опитите й да промени света. Пиф се стреми да докаже Теорията на великото обединение. Принцип, който ще промени всичко и ще осигури „достъп до вселената”, както самата тя го описва – антигравитация, космически полети, колонии на други планети, летящи коли... всичко. Един ден обаче, тръгнал по собствените си работи, Сам става свидетел на опит за отвличане, който осуетява напълно импулсивно. Спасеното момиче се оказва Соня Ошикора, дъщеря на основателя на „Ошикора Корпорейшън”, един от двамата най-големи мафиотски босове в Метрозоната. Другият – Марченко – не е особено щастлив от намесата му и Петрович неволно се оказва между чука и наковалнята, където благодарността и искреното уважение на Ошикора само го правят още по-желана мишена. А от третата страна е детектив-инспектор Чейн, който всячески се опитва да се възползва от ситуацията. Сред променливите в задачата са още един невъобразимо амбициозен проект за виртуална реалност, възможността Пиф да е открила търсенето доказателство, до което никой друг дори не се е доближил, един изкуствен интелект и тъмното минало на Сам Петрович. А, да – и една почти двуметрова монахиня, която си служи с оръжие също толкова добре, колкото и с молитвите. Резултатът – с неизвестно накрая, защото явно в следващите две части ще разберем дали дуото Еканоби-Петрович наистина ще промени науката – е динамичен, увлекателен киберпънк екшън с постапокалиптичен аромат, подправен обилно с цветисти руски изрази.

Истинският чар на Петрович като герой за мен е в това, че през цялото време е наясно, че се движи по ръба. (Като не пропускам факта, че е циничен, забавен и реалист в същото време.) Фактът, че е гениален, му помага да измисли как да се измъкне от копоите на Марченко, но през повечето време Сам стъпва на пръсти, защото е наясно, че е физик, а не супергерой. И макар да твърди, че няма нужда от никого, накрая именно някой друг го измъква на ръце от смъртта. Но за това – в „Уравненията на живота”.



...-Хората като нас, ние мислим различно, нали? Различни сме. Правим всичко, което правят и другите. Ходим по купони и концерти, ходим на конференции и пием, и говорим, пускаме си музика и играем видео игри, и се смеем, и плачем. Но когато опре ножа до кокала, се оказва, че не сме съвсем като другите. Щастливи сме да правим каквото си правим, но да дължим нещо някому ни пречи. Това да не би да ни прави егоисти или какво?...

Саша Александрова - Лекс