30.11.2014 г.

Подчертахме си от:

Книжарничката на острова
Габриел Зевин, ИК Кръгозор, 2014

„Продавачът на книги“
Роалд Дал, 1986 г.

Истински бонбон за продавач на книги, който има странен и порочен начин за измъкване на пари от клиентите. Ако използваме термини, това е обичайната колекция от гротескни персонажи на Дал. От гледна точка на сюжета обратът идва прекалено късно и не успява да „изкупи“ недостатъците на разказа. „Продавачът на книги“ наистина не би трябвало да е в този списък - не е чак толкова изключителен и не представя Дал по най-добрия възможен начин. Определено не е като „Смъртоносният агнешки бут“ и все пак - ето го. Как да се аргументирам за неговото присъствие, когато знам, че е по-скоро посредствен? За мен той има смисъл. Колкото по-дълго самият аз върша това (да продавам книги, имам предвид, но също така и да живея, ако не е прекалено сантиментално), толкова повече вярвам, че това е смисълът на всичко. Да се свържеш с текста, с хората, моя малка откачалке. Просто да се свържеш.

Ей Джей Ф.

Цитатът е от книгата „Книжарничката на острова“, Габриел Зевин, издадена от ИК „Кръгозор“, 2014 г.

22.11.2014 г.

Малко остана до финала на конкурса „Моята любима книжарница“



Много хора вече гласуваха. И междинните резултати от конкурса „Моята любима книжарница“, организиран от ИК „Кръгозор“, едновременно ни изненадаха и зарадваха. 

Още в първата седмица на гласуване, организаторите отброяват 4000 гласа. Споделят също, че първоначално най-силната активност е отбелязана в София и Варна, но в последствие, останалите градове в страната наваксват с вотовете.

От първите двайсет книжарници с най-висок вот, 10 са част от вериги, и 10 са независими книжарници, а разликата в гласовете, събрани от книжарниците на първо и второ място, е незначителна. Столичните книжарници в топ 20 са 7 на брой, а сред останалите 13 книжарници от страната, тези от по-малките населени места все по-стремглаво се придвижват към челните позиции. 

Напомняме, че книжарницата победител печели уикенд в Лондон, осигурен от Loyal Travel, а за гласувалите от издателство „Кръгозор“ също са подготвили изненади. Гласуването ще се проведе до 10 декември 2014 г., а във фейсбук страницата на конкурса можете да получавате актуална информация за него. 

Така че, не губете време: направете своето любимо книжно местенце победител в първия национален конкурс за любима книжарница, определена от читателите!

Повече информация за конкурса можете да намерите на www.lubimaknijarnica.com, както и във фейсбук страницата му.

Четецът

10.11.2014 г.

Подчертахме си от:

Черно мляко, Елиф Шафак; изд. Егмонт, 2013
„Не твърдя, че художествената литература е с магнитуда на земетресение, но когато сме в добър роман, ние напускаме уютните си малки жилища и чрез измислени герои започваме да опознаваме хора, които дори не сме харесвали, защото са нашето друго Аз.“


Цитатът е от книгата „Черно мляко“, Елиф Шафак. Издателство Егмонт, 2013 г.

3.11.2014 г.

Подчертахме си от:

Нощем с белите коне, Павел Вежинов; изд. Ентусиаст, 2014

Седеше изтръпнал върху това живо каменно око. То не се интересуваше от облаците, от вятъра, от вълните, които се разбиваха в неговото подножие. Чакаше да се очисти небето, да падне нощта, да дойдат часовете на неговото истинско съществуване. Дори звездите не го интересуваха, те просто му помагаха да проникне в сърцевината. Там някъде, в самия център на ледената галактика, се намираше оная безкрайно малка точица, която дори бе безпомощно да се зърне. Но вече милиони години окото гледаше с ненаситно любопитство как от нея извира битието. Извираше бавно, на тежки плътни вълни, както се ражда от невидими пукнатини лавата. Бе още съвсем безформено, безжизнено, безцветно. Но съдържаше в себе си всичко, което можеше да съществува, дори времето, което бавно тръгваше по своя безкраен път. Никой не знае какво има зад тая невидима точка. И какво представлява то. И окото не знаеше, макар че бе гледало милиони години раждането на световете. То бе видяло как са се създали много звезди и как много звезди са угаснали в нищото. То бе видяло как много от тях отчаяно са пламвали, обезсърчени от своя безкраен път. Много неща бе видяло то и сега какво го интересува, че една жива прашинка е кацнала върху него. То нито я усеща, нито се интересува от нея. То чака нощта.“

Цитатът е от книгата „Нощем с белите коне“, Павел Вежинов. Издателство Ентусиаст, 2014 г.

1.11.2014 г.