17.10.2014 г.

Странстващият Цукуру Тадзаки и неговите години на обезцветяване

Винаги очаквам книгите на Мураками с нетърпение и все така ги чета. Обичам начина, по който ме карат да се чувствам, изчистения език, завладяващия сюжет, неочакваното развитие на събитията и перфектно описаните, сложни и интересни герои. Несъмнено Харуки Мураками е прекрасен автор. Всяка негова книга е майсторски написана, интелигентна, дълбока, обмислена до най-дребния детайл. И въпреки че на пръв поглед историите му сякаш започват да се повтарят, приятно е в крайна сметка да осъзнаеш, че той всеки път има нещо ново за казване.

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“, Харуки Мураками
изд. Колибри


„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ е поредната перфектно композирана симфония в до минор. Книгата разказва за Цукуру Тадзаки, безцветен, защото за разлика от четиримата си най-близки приятели в неговото име не се съдържа цвят. Напълно избелял и обезцветен, един ден съвсем неочаквано четиримата му най-близки приятели прекратяват отношенията си с него. И така в известен смисъл Гьоте влиза в играта, защото годините на странстване на господин Тадзаки тепърва започват. Отритнат безпричинно от своите приятели и оттогава неспособен да създава приятелски или интимни взаимоотношения с хората (а по-късно изоставен и от единствения човек, с когото успява в крайна сметка да завърже приятелство), Цукуру рядко излиза извън пределите на Токио. Но вътрешно неговият свят не престава да се развива и все удря на камък, поради неспособността му да прозре едничката истина, която ще освободи душата му и ще му донесе покой. Защо в онзи ден неговите най-близки приятели са го изоставили завинаги?

Както повечето книги на Мураками и тази има своите отличителни черти: придружена е от саундтрак – Le mal du pays на Ференц Лист (от сюитите за пиано, озаглавени „Години на странстване“), аромат на кафе и особеното чувство за стерилна чистота. Разказът върви гладко, историята постепенно се усуква. Разбира се подправен е с голяма щипка от любимите странности ала Мураками. Като кратко включване за хората с по шест пръста на ръцете си или някоя мистериозна история, вмъкната между редовете, за да погъделичка още повече интереса на читателя.

Е, всичко дотук звучи добре, но колкото и да ми е тежко да призная – не е достатъчно добре. За жалост този път любимият ми Мураками не успя да ме впечатли и въпреки че книгата задържа изцяло вниманието ми до самия край, след последната страница не изпитах обичайното за мен чувство на тъга, че вече никога няма да мога да прочета същата книга за пръв път. Все още не мога да определя какво точно липсваше. Може би действието беше прекалено статично и без особена промяна. Или може би, защото заключенията, до които Цукуру стига накрая, не са нищо особено, а можеха да бъдат по-достойни за триста осемдесет и... страници (макар че – скъпо издателсвто Колибри, моите уважения, но не може белите полета на книгите ви да са по 3 см!).

Въпреки това, „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“ е изключително приятна за четене. Продължавам да се възхищавам на перфекционизма, с който Харуки Мураками изгражда всеки свой сюжет и невероятната способност да създава толкова живи и многопластови образи. Истинско удоволствие е да четеш такава литература, която те кара да разсъждаваш заедно с главния герой, да му влизаш под кожата и да изживяваш неговия свят, дори и да изглежда леко безцветен.

by argi