20.10.2014 г.

Няколко причини да харесам силно романа „Любимецът на жените“

Не познавах Себастиен Жапризо и сега вече съм наясно, че това е било сериозен пропуск в погледа ми към голямата френска литература. Открих, че е превел на френски език Селинджър, че първият му роман „Забранена любов” получава награда от жури в състав Жан-Пол Сартр, Луи Арагон и Елза Триоле! Дори изчетох и другия му преведен роман „Най-дългият годеж”... „Любимецът на жените” обаче ми хареса повече.

„Любимецът на жените“, Себастиен Жапризо
изд. Ентусиаст


Себастиен Жапризо принадлежи към авторите, обвързани по темата „Кино и литература”. Ама той наистина е много кинематографичен и затова и всички негови романи са филмирани! Сред режисьорите по негови творби ще откриете Костас Гаврас и Жан-Пиер Жьоне... 

„Любимецът на жените” е едновременно и криминален, и любовен роман! Това са осем истории, оплетени в една... и всяка е неочаквана и част от пъзел..., наистина е книга, пълна с изненади и на сюжетно, и на езиково ниво. Ето ви само едно изречение: А може би някой някъде е сънувал и все още сънува, че обичам да разправям истории и че притежавам достатъчно упоритост, за да не отстъпя пред смъртните ми врагове: съмнението, безпокойството и самотата.

Писателят има удивителен андрогинен поглед – как един мъж успява да влезе под кожата на жените и да предаде съкровените им преживявания, та това винаги е голямо чудо. Французите умеят да пишат за любовта – доказано е! Еротичното в този роман си е важно присъствие. Неслучайно на Жапризо е сценарият за филма по „Историята на О.” на Полин Реаж.
Чувство за хумор, пародийност, скрити цитати... не преувеличавам, има ли ги в една книга, винаги има шанс да я харесам и препоръчам. 

Изискват се усилия от читателя – не е добре да си повърхностен и разсеян в общуването с нея – трябва да си внимателен и търпелив, за да бъдеш многократно възнаграден.
Давам много висока оценка на превода на Силвия Колева – Себастиен Жапризо звучи отлично на родния ни език. 

„Любимецът на жените” е приятна изненада – под това заглавие и под тази корица може и да си помислите, че се крие нещо лековато, а всъщност попадате в дълбоки литературни води и със сигурност няма да съжалявате!



Гергана Рачева - читател, планинар, майка на Лазар, карловка, непримирима с неправдите и беззаконията.

17.10.2014 г.

Странстващият Цукуру Тадзаки и неговите години на обезцветяване

Винаги очаквам книгите на Мураками с нетърпение и все така ги чета. Обичам начина, по който ме карат да се чувствам, изчистения език, завладяващия сюжет, неочакваното развитие на събитията и перфектно описаните, сложни и интересни герои. Несъмнено Харуки Мураками е прекрасен автор. Всяка негова книга е майсторски написана, интелигентна, дълбока, обмислена до най-дребния детайл. И въпреки че на пръв поглед историите му сякаш започват да се повтарят, приятно е в крайна сметка да осъзнаеш, че той всеки път има нещо ново за казване.

14.10.2014 г.

Защо не съм и аз поет

XX юбилейно издание на Национална награда за поезия „Иван Николов“

Плакет, изработен от художника Христо Гочев

Ако се интересувате от поезия (а дори и да не се) вероятно сте чували за Наградата „Иван Николов“, която издателство „Жанет 45“ създава през 1994 г. и се провежда ежегодно и до днес. 

10.10.2014 г.

Ние имаме любима книжарница. А ти?

От известно време в книжните среди се носи мълвата за една книга. Разбираме, че тя е чаровна, уютна и в нея се говори не за друго, а за книги и книжарници. А ние обичаме книгите за книги. Става въпрос за „Книжарничката на острова“ от Габриел Зевин. Все още не сме я прочели и не можем да споделим никакво лично мнение, освен да споменем как се усмихнахме като научихме мотото на малката книжарница на остров Алис, а именно:
Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят.

Книжарничката на острова
Габриел Зевин
ИК Кръгозор, 2014

6.10.2014 г.

Класическо мартини ала Дий Ърнст

„Класическото мартини е елементарен коктейл, но винаги ми е най-вкусно, когато Патриша го приготвя. Изпробвала съм техниката ù безброй пъти, но никога не ми се получава толкова добре. Сигурно е заради гальовния ù подход към леда. Ето как приятелката ми прави мартини:
- Отваря фризера, изважда водката (джина) и достатъчно лед да напълни висока стъклена кана, за предпочитане от „Тифани“.
- В дупките, оставени във фризера, след като е изровила необходимото количество лед, забива чашите за мартини – също от „Тифани“, по възможност.
- Отваря бутилка вермут. Добавя една капачка към леда в каната, разклаща три пъти, после изсипва вермута, неполепнал по леда, в мивката.
- Започва да налива от студената водка в каната, броейки наум: един хипопотам, два хипопотама, три хипопотама, четири хипопотама, пет хипопотама.
- Разбърква бавно.
- Подсушава две-три маслини без костилки или пълнеж във вносна кърпа от ирландски лен.
- Изважда чашите от фризера. Пуска вътре маслинките.
- Налива внимателно водката по чашите. Напитката е готова за скромни или щедри глътки, в зависимост от случая.“


Дий Ърнст, „По-добре ми е без теб“