8.09.2014 г.

Ода за възхвала на кукувицата милиардер

Бистра Георгиева е завършила Книгоиздаване, работила е в няколко издателства, след което става Мениджър на всички дейности, както казва самата тя, на Академия „Президент“. Списва собствен блог за книги и не само - Bistra's New Blog, а вече стартира и чисто ново чудесно издателство, а именно „Президент“. С нейния опит, амбиция и позитивно отношение, не се и съмняваме, че то ще бъде успешно! Като начинаеща бизнесдама, Бистра избра да ни гостува с ревю за „Как изгубих наивността си“ от Ричард Брансън.

От пет години се каня да прочета някоя от биографичните книги на сър Ричард Брансън и все си намирам някакви по-спешни, по-важни, по „по работа“ неща за четене. Но след като Бени беше така любезна да ме покани да напиша ревю за Четецът и трябваше да реша за коя книга да бъде, обстоятелствата щастливо се стекоха в полза на „Как изгубих наивността си“. Мисля обаче, че ще се получи по-скоро „Ода за възхвала на кукувицата милиардер“, отколкото ревю на книгата.

Как изгубих наивността си
Ричард Брансън, AMG Publishing, 2014

Славата на сър Брансън се простира далеч отвъд частните му острови, дестинациите, до които летят самолетите му, и местата, които обикаля с балон. Разбира се, има много други също толкова, че даже и повече, популярни хора. Но след тази книга Брансън ми е най-любимият известен Човек.

Ексцентричният богаташ ме спечели за себе си с това, че – о, чудо! – и той е човешко същество като всички останали. Има си ядове, проблеми, черни и бели кахъри, жени му изневеряват, той им изневерява, страхува се, губи надежда, проваля се, страда от дислексия, отстраняват го от училище, многократно е на ръба на тотален банкрут, страхува се от конфликти и да разочарова хората, случва се да лъже рекламодатели и да извършва данъчни измами.

            Но редица други качества, умения и способности ме накараха не просто да го харесам, ами – аха!  да се влюбя /спира ме само почтената му възраст и моят благоверен/. Брансън е всичко онова, което пише в дебелите книги за лидерство и предприемачество, само че той е преди книгите. Човекът просто си е такъв, отвътре му идва, звездите му го говорят и не знам какъв още източник може да има на всичко това, но аз буквално се прекланям пред тази личност и онова, което прави. И за лична употреба, а и ако на някого му харесват – да заповяда, си съставям списък на нещата, които причиняват на Рики, както го наричат важните хора – т. е. близките, този непоносим успех:

·        -  увереност и доверие в себе си
·        -  склонност да експериментира с „невъзможни“ неща
·        - упование в интуицията, вътрешния глас или наставленията свише
·        - грижа за клиентите/служителите/човечеството
·        - склонност да поема ГОЛЕМИ рискове и да получава ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ резултати от тях
·        - привлича приятели за съмишленици
·        - използва богатството, известността и влиянието си, за да прави светът по-добро място
·        - не се предава
·        - слуша майка си
·        - предприемач не се става – или си, или не си – с оглед на изброените вече фактори

„Как изгубих наивността си“ ми подейства райски вдъхновяващо. От няколко дни си се представям като един сър Брансън в пола. Прииска ми се и аз да правя бизнес с такъв размах, но ето тук почитаемият сър преподава още един урок – да стъпваме на земята, да подбираме битките и да си даваме сметка, че все пак съществуват някакви физически ограничения за човешкото тяло. Да знаем кога да се откажем от един проект, за да имам възможност да успеем с много други.

Изключително ме впечатли инициативата на Брансън за създаване на група от значими личности, които да оказват надполитическо влияние по теми, касаещи оцеляването и самосъхранението на homosapiens. Такива действия ме карат да се надявам, че има надежда за този свят, и да се движа в същата посока.


Много ми се иска повече хора в България, не само такива, които правят бизнес, да прочетат това-онова от сър Ричард Брансън. Белким се заразят с малко оптимизъм и действеност и се отърват от мрънкачеството.


Бистра Георгиева