31.08.2014 г.

За София, прегорелите принцеси и Арианите пред Народния

Преди няколко седмици бях в командировка във Варна. Знаете как е - лято, море, приятни емоции с колеги и забавни случайни срещи. В един момент осъзнах, че не ми се връща в отвратителната, мръсна и пренаселена София. И някак естествено дойде мечтата да се преместя да живея в някой морски град. Усещах това да зарежа София като най-лесното нещо, което бих могла да направя, макар тя да е родният ми град.

И така, върнах се с понатежало сърце от Варна в София. Скоро след това разбрах, че предстои издаването на нов сборник с разкази от един от любимците на Четецът - Александър Шпатов. Спомних си лекото и приятно усещане, което остави у мен „Календар с разкази“, предишният му сборник, и с нетърпение зачаках книгата. И веднага след прочита ѝ, мога да ви кажа едно: ако харесвате стила на Шпатов, новият му сборник няма да ви разочарова.

#НаЖивоОтСофия
Александър Шпатов; Колибри, 2014

Още с първата страница ще започнете да отбелязвате места и събития в София, на които и вие сте били, заведения, в които сте замръквали или... зазорявали (?), случки, които сте преживявали. #НаЖивоОтСофия е съкровищница със спомени, вашите и на още толкова много столичани, няма значение по рождение или отскоро. #НаЖивоОтСофия е разговорът в компанията, с която всяка вечер пиете в Борисова или на Народния... или в Южния - истории, които се разказват на пейка, с по Ариана или Пиринско в ръка, които предизвикват шумен смях и завършват с наздравица. Разказите в #НаЖивоОтСофия не ви спестяват тъгата по отминалото лято, панелките в Младостите, любовта, породила се от една усмивка, срещите на Попа или в подлеза на Софийския, кетайците (грешката е вярна), арабите, които ти продават четци, дори родителите ви, които, помните ли как танцуваха, като им пуснахте Чъби Чекър, Биг Бопър и AC/DC от Тубата? Аз помня моите...

Ако „Календар с разкази“ е като соления морски ветрец, който ти прави лежерно на душата, #НаЖивоОтСофия е искрена, признава недостатъците на столицата, които понякога те карат да я обичаш още повече, и ти припомня, че никъде другаде не би имал толкова топли и скъпи спомени. Тя е нещо като песента „Не съм избягал“ за българите, останали тук. Може да те накара да се влюбиш в София отново и да се усмихваш всеки път, като минеш покрай принцесите на Славейков. И го прави.


Така че, следващият път, когато излезете с компанията за по бира, разкажете на приятелите си за #НаЖивоОтСофия, защото ако има антология на всичко, което си заслужава в София, то това е тя.

П.С. Не се шегувам, наистина помня. За справки: снимка на баща ми и мен как се разцепваме на You shook me all night long.


Ако си гладен за още Шпатов, можеш да погледнеш и новия му блог в Goodreads!

Други гледни точки за сборника:
Алекс от Аз чета
Христо от Книголандия

By Beni