29.07.2014 г.

Продължителният зов на кукувицата

Преходът ми от детска към художествена литература за възрастни се състоя в прочита на „Десет малки негърчета“. Макар тогава да четях в пъти по-бавно от сега, прочетох книгата за около 3-4 часа и бях завладяна. За пръв път ми се случваше да изчета книга наведнъж. За пръв път се сблъсквах с тихо прокрадващия се, деликатен, леко старомоден, но настоятелен страх, сякаш криещ се зад завесата и чакащ да заспя. Онзи страх, който не кара сърцето ти да ускорява ритъма си, а по-скоро се загнездва в подсъзнанието ти и те напряга. За пръв път, без да знам дори, получих мозъчния оргазъм от чудесния стил на класическия криминален роман.

Зовът на кукувицата
Робърт Галбрейт; Колибри, 2014

25.07.2014 г.

Да бъдеш Рафаел Надал

Не харесвам Рафаел Надал. Никога не съм го харесвала. В мачовете, които съм гледала, винаги съм се надявала да бъде победен от противниковия тенисист - няма значение дали това е бил Федерер, Джокович или който и да било друг. Поведението, външността му на корта ме отблъскват. Но колкото и да не харесваш даден спортист, ако той е забележителен в играта, няма как да не му го признаеш. Отдавна съм признала Надал. Това беше и основната причина да започна да чета „Рафа. Моята история“ - исках да видя какво ли пък е да си Рафа и какво се случва в главата и ежедневието на един толкова добър тенисист.

Рафа. Моята история
Рафаел Надал и Джон Карлин; Enthusiast, 2014

23.07.2014 г.

Мрачните ъгли в Куклената къща


Куклената къща на Туве Янсон е необикновена. Не бих казала, че е уютна, но определено в нея има нещо познато. В някой от тъмните ѝ ъгли се крие създание, което не искаш да виждаш, защото срещата с него ще разкрие всичките ти страхове и притеснения. Знаеш, че е там. Янсон умело го прикрива в мрака на всяко изречение, позволява ти само да се доближиш достатъчно, че да усетиш присъствието му. 12 разказа, 12 различни черни ъгълчета, в които би могъл да откриеш онова, което никой не търси. А може би то само те намира?


„Куклената къща“ от Туве Янсон,
изд. Жанет 45, 2014 г.


21.07.2014 г.

Transmetropolitan: извън зоната на комфорта

Имах благородното намерение да започна поредичката ревюта за комикси с нещо наистина красиво. Само че знаете ли кое е общото между любовта и вдъхновението? Доста често и двете се появяват, когато най-малко очаквате и сте най-неподготвени да се справите. Единствената съществена разлика е, че любовта те удря фронтално, докато вдъхновението така те цапва в тила, че ти изскачат звездички пред очите, като в анимационен филм.
Поне моето обикновено действа така.


15.07.2014 г.

„Фуриите на Калдерон“ или за Джим Бъчър и завръщането ми към фентъзито

„Земята под краката на птицата се разтресе и подскочи нагоре при появата на фурията. От грубия камък се посипаха тънки струйки пръст. Брут изскочи от земята – огромна хрътка от пръст и камък, с грамадна глава и мощни рамене, връхлитаща през вълна от земя и кал. В очите й горяха изумрудени огньове. Брут се отблъсна здраво с лапи от земята, голямото му колкото пони тяло полетя напред и каменните му челюсти щракнаха около едното бедро на птицата...

Фуриите на Калдерон
Джим Бъчър; Колибри, 2013