17.04.2014 г.

Епистоларната форма на живот на Амели Нотомб

В последното си ревю за книга на Нотомб, а именно това за „Любовен саботаж“, прибързах с изказването си, че писателката, бидейки една от моите най-големи слабости, не би ме разочаровала дори да напише нещо незадоволително. Осъзнах го, когато прочетох „Форма на живот“, последната излязла нейна книга на български език. Разбира се, тук не може да става въпрос за зле написана книга, все пак това е Нотомб. По-скоро усетих как щастието ми от новоизлязлата ѝ книга беше помрачено от един дебелак.


Форма на живот
Амели Нотомб, Колибри, 2014

Във „Форма на живот“ Амели получава писмо от Мелвин Мапъл - редник в американската армия, който служи в Багдад. В писмото си Мелвин твърди, че тя е единственият човек, който може да го разбере. Редник Мапъл е страдащ от затлъстяване войник, който получава нова, по-голяма униформа почти всяка седмица, нарича тлъстините, които го притискат Шехерезада и поглъща неограничени количества храна, за да си отмъсти на войната, на Америка, на мускулестите американски войници, които му се подиграват. Въпреки необичайната тема на кореспонденцията им, тя продължава, като Мелвин започва дори да липсва на Амели, когато тя не открива писмо от него на бюрото си в продължение на няколко седмици.

В последната си книга Амели не изневерява на кратката си форма, на стегнатостта на изказа, който често предизвиква усмивката ви, докато я четете в трамвая. Съжденията ѝ за това колко е важна писмената комуникация и как тя не изисква познанство с личностите, с които си пише, а дори се плаши от него, са остри, забавни, искрени. Все пак това са качествата, заради които харесвам Нотомб толкова много и от толкова години:

„Поех дълбоко дъх и седнах. Имам си метод за сблъсък с врага - започвам да разпределям писмата. Критерият е дали изпращачът ми е познат, или не. От познатите поставям вляво тези, които с удоволствие чета, а вдясно онези, които се очертават като досадни. Последната група е най-многобройна. Това трябва да е природен закон - желаното писмо е кратко, нежеланото - обемисто. Валидно е за всички удоволствия - най-изисканите ястия не изпълват чинията, големите вина се сервират пестеливо, прекрасните хора са фини, най-желани са срещите насаме.“

Единственото, което ми липсваше и ме остави със смесени чувства, що се отнася до „Форма на живот“, беше липсата на самата Нотомб в книгата. Докато четях писмата на Мелвин и се чудех как ще завърши тази екстравагантна история, все се хващах как прехвърлям редовете напред, за да достигна до частта, в която Амели ще ми проговори и ще ми сподели какво мисли тя за цялата тази работа, дето се развива пред очите ми. Развръзката на сюжета обаче е достатъчно добра, за да покачи впечатленията ми за книгата поне с една степен.

И тъй като много ми се иска отново да мога да кажа, че Амели няма пропуск и винаги успява да ме хване за ревера, да ми грабне интереса и да избяга с него чак до последната страница, ще очаквам с нетърпение следващата ѝ книга. So it better be a good one, Amelie! Don't bring me down!

By Beni