25.04.2014 г.

А Булгаков - кучета го яли...

Неумолимо дойде времето за моето признание, което ви поднасям с вина и лека горчилка:

Все още не съм намерила време на прочета „Майстора и Маргарита“. Като махнем жалкото оправдание с липсата на време, остава нужната есенция на признанието. От години слушам от познати, приятели и разбирачи, на които имам доверие, за гения на Булгаков. Е, драги мои, прочетох „Кучешко сърце“ и разбрах какво имате предвид. Въпреки слабостта ми към французите и техния изящен стил на писане, не мога да не призная красотата на руския. А Булгаков определено е достоен пример за него.

Кучешко сърце
Михаил Булгаков; Enthusiast, 2012

Прочутият доктор Филип Филипович Преображенски е светило в професията си, живее в седемстаен апартамент в Москва и е уважаван дори от високопоставените представители на новата власт. Действието се развива малко след Октомврийската революция, ще оставя сами да прецените колко невероятно звучи гореспоменатото. Какво би накарало човек като Филип Филипович да приюти бездомно куче с изгорен хълбок? Не, не е желанието му да има домашен любимец. Преображенски иска да осъществи експеримент, който евентуално да доведе до откриването на разковничето на подмладяването. Но вместо до подмладяване, експериментът довежда до превръщането на невинното бездомно куче Буби в пропит и нахален пролетарий, който гони котките и хапе невинни госпожици.

Сатиричната повест, написана през 1925 г., плашещо напомня за „Франкенщайн“ на Мери Шели, но тук Булгаков използва своето „чудовище“, за да иронизира по невероятно фин трагикомичен начин пролетариата и новия режим, удобно настаняващ се в Съветския съюз. А диалозите между Филип Филипович и неговия бивш студент и настоящ помощник Иван Арнолдович са чисто удоволствие за читателя:

- Всичко се дължи на разрухата, Филип Филипович.
- Не - съвсем уверено възрази Филип Филипович. - Не. Редно е вие пръв, драги ми Иван Арнолдович, да се въздържите от употребата на тази дума. Това е мираж, дим, фикция. - Филип Филипович разпери широко късите си пръсти, благодарение на което две сенки, приличащи на костенурки, зашаваха по покривката. - Какво представлява тази ваша разруха? Прегърбена бабичка с чепата тояжка? Вещица, която е изпотрошила всички прозорци, угасила всички лампи? Тя изобщо не съществува. Какво подразбирате под тази дума? - яростно попита Филип Филипович клетата картонена патица, закачена нагоре с краката до бюфета, и сам отговори вместо нея: - Това значи следното: ако аз, вместо да оперирам, всяка вечер започна да пея вкъщи в хор, при мен ще настане разруха. Ако в клозета започна, извинявайте за израза, да пикая извън клозетната чиния и същото вършат Зина и Дария Петровна, в клозета ще започне разруха. Следователно разрухата не е в клозетите, а в главите.


Както можете да се досетите, книгата не е видяла бял свят веднага след написването си, защото ръкописът ѝ е бил иззет при обиск на апартамента на Булгаков от властите. Издадена е в Русия едва през 1987 г., като за съжаление авторът ѝ не доживява публикацията ѝ. Това е третото ѝ издание в България.

Честно казано, не знам дали да съжалявам или да се радвам, че започнах да чета Михаил Булгаков не с най-популярната му книга. Не че няма да прочета и нея. Но е факт, че с „Кучешко сърце“ Булгаков спечели моето човешко. Мисля, че това е достатъчно.

Има филм, заснет по повестта, можете да видите информация за него в IMDB.

За да добиете още по-богата представа за книгата, можете да прочетете ревюто на Габи от Аз чета.

By Beni