14.04.2014 г.

Чийзъс Крайст! Керет чука на вратата!

Изведнъж на вратата се чука. За четвърти път е Етгар Керет. Но ние нямаме нищо против, обичаме, когато ни идва на гости и ни носи по няколко разказа. Затова бързо-бързо ги отваряме и потъваме в шантавия-му-не-толкова-шантав-ами-и-доста-истински свят. И пишем два текста. С Арги не можем да си поберем мислите и впечатленията в един. Решаваме, че трябва да има нещо, което поне малко да ги обединява и това са думичките и изразите в черно. Само че няма да ви кажем какви са, сигурни сме, че вие сами ще се досетите.

Изведнъж на вратата се чука
Етгар Керет, Жанет 45, 2014


Арги:

Страната на лъжите е онази, в която попадаш, когато четеш Керет. Една такава чисто бяла, изключително странна и учудващо уютна. Защото в нея можеш да срещнеш кой ли не, пък дори себе си.  Поянкога Семьон, съпругът, когото не помниш, друг път Кристофър Робин. Всеки разказ на Етгар Керет успява да те изненада с неочакван край. Или да те разведри с Бодро начало – една история за това какъв можеш да бъдеш и кого можеш да не срещнеш. Всяка дума на Керет е добре премерена, със свой собствен, особен вкус. Мус, някак сладко-горчив, който успява да те изпрати в миналото, без да усещаш, че все още се намираш в настоящето. Остава само Да дръпнеш цип и да установиш, че в действителност трябва да внимаваш какво си пожелаваш. Може под езика ти, някъде дълбоко в теб, да се крие една стряскаща личност, един неизречен копнеж. Ще се окаже Мистик, някой, който живее твоя живот и предрича думите ти, докато още мудно плуват някъде по гънките на мозъка ти. 

Хрема, жена, бъдете здрави и двамата – чудя се как точно звучат тези думи на иврит.

Игра на гама, на цветове, на Бог. Това е играта, която Керет безупречно владее: да описва вселена от хора, емоции и чувства, Богове, слизащи на земята с рампата за инвалиди, и всичко това в няколко простички цвята. И малко сребристо.

Какво носим в джобовете си? Аз бих сложила в моя точно този разказ – „мъничка възможност да кажа „Да!“ и да не съжалявам“. 

АРИ!

Разказ номер едно при Етгар Керет не съществува. Освен ако не можеш да наредиш няколко (ако не всичките му) на върха. Защото всички истории в този сборник са Яйце с изненада. Винаги, когато помислиш, че знаеш какво ще ти се падне, грешиш. И все пак го приемаш с усмивка.


Затова се чувствам Не съвсем сама, когато чета тези разкази. Все сме двама – аз и той в очакване някой да почука на вратата. Или на Големият син автобус.  Но се появява Хемороид, за да докаже, че не само хората страдат. Джоузеф също е интересен, докато не осъзнаеш, че той дори не е главният герой. 

Допълнителен живот получаваш с всяка прочетена страница. Просто се зареждаш, защото и следващият разказ е добър и по-следващият също. Издигане до бизнес класа е като най-хубавата целувка. Какво сравнение! Цялата книга е Купон изненада, нещо вълнуващо, в което са замесени Вежда, Лепенка и Мустак.



Бени:

Чийзъс Крайст! - с тези думи разкрих въодушевлението си, че Керет ще има нов сборник на български. Израелският писател ме беше спечелил още с „Пристъп на астма“ - първият разказ в сборника „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“. Ако можех, щях да чета разказите му Със затворени очи - така щях да се пренасям до обикновените и необикновените му герои и да изживявам с тях всичко, което им е подготвила ръката на техния създател. Нали сме екип. Аз, той и те. Той създава и отнема животи, прави героите си щастливи или самоубийствено депресирани, женени, изневеряващи, овдовяли, самотни, несподелено влюбени. Те изживяват каквото им е отредено между страниците. А аз пресъздавам животите им в главата си и понякога се изкушавам да заема тяхното място поне за миг.

Всъщност напоследък имам феноменална ерекция. Така де, какво друго да отвърнеш, когато любовницатата ти те обвини, че си импотентен, и не си Малкото възпитано момченце, което не обръща внимание на обидите и никога никого не удря.

С Творческо писане Керет може да постигне всичко: да те накара да бъдеш Узи, спечелил от лотарията на живота и хванал Опашката на кукувицата или пък да се влюбиш в човек от другия край на света, да му направиш чекия, да паднеш по стълбите и да не се окажеш само със Синина. И това не е Лоша карма. Може дори самоубиец да ти падне на главата и от това само да спечелиш кариера и щастлив живот. Може съпругата ти да се прероди в Кучка и да ти даде шанс да я помолош за прошка. Нищо не се знае със сигурност в разказите на Керет. Там им е и чарът.

Ако можех, щях да раздавам разказите на Керет като подаръци. Ето ти един. Ето И на теб един. Ето още. Защото знам, че помагат с усмивката в кофти ден. Правят ти компания в безсънните нощи. Заемат седалката до теб в градския транспорт и някак не ти е неприятно, че не е празна. Да ги четеш е като да хванеш Златна рибка. Не само ще ти изпълнят желание, но и ще ти правят компания, да не си сам. След края може да ти стане малко тъжно, че са свършили, но пък винаги можеш да ги отвориш и зачетеш наново, докато от ИК Жанет 45 не те зарадват с нов сборник.

Не знам за вас, но аз лично се чувствам, като че е Септември цялата година - не за друго, тогава е рожденият ми ден. Демек съм щастлива и се усмихвам на хубавата корица на последния сборник на Керет. Няма и Помен от лошо настроение в днешния ден. А до сряда май и няма да има, защото Етгар Керет отново ще почука на вратата ни, за да се срещнем и да поговорим за трите му книги, издадени на български език досега, и последния сборник „Изведнъж на вратата се почука“. Призовавам хората от тази и всички Паралелни вселени да заповядат в зала 1 на Съюза на архитектите в 19 ч., сряда, 16.04. Елате, преди да сте се преродили в Гуава.


А всеки, който с пренебрежение ще откаже поканата ми, искам да попитам: Ти какво животно си?

Габи от Аз чета също е впечатлена от последния сборник на Керет.

By Argi & Beni