26.04.2014 г.

Разменям мое за твое става на 4!


Няма как да не отразим четвъртото провеждане на събитие, което отчасти ни вдъхнови да провеждаме „Сподели книга в Антракт“, а именно „Разменям мое за твое“!

„Разменям мое за твое“ е начинът на симпатични ентусиасти да отбележат Световния ден на книгата и авторското право: провежда се всяка година някъде около 23 април.

Тази година не прави изключение. На 27 април, неделя, ще се проведе четвъртото издание на размяната на книги, чиято система ни е добре позната. Читател носи книга, оставя я, харесва си друга, взима я със себе си и ето - празникът на книгата е отбелязан!

Приканваме всички усмихнати читатели с желание да разменят свои за чужди книги да заповядат на 27 април, неделя, между 12 и 18 часа в галерия „Ластици“ на ул. „Герлово“ N13! Ние ще отидем, да се срещнем там :)

Четецът

25.04.2014 г.

А Булгаков - кучета го яли...

Неумолимо дойде времето за моето признание, което ви поднасям с вина и лека горчилка:

Все още не съм намерила време на прочета „Майстора и Маргарита“. Като махнем жалкото оправдание с липсата на време, остава нужната есенция на признанието. От години слушам от познати, приятели и разбирачи, на които имам доверие, за гения на Булгаков. Е, драги мои, прочетох „Кучешко сърце“ и разбрах какво имате предвид. Въпреки слабостта ми към французите и техния изящен стил на писане, не мога да не призная красотата на руския. А Булгаков определено е достоен пример за него.

Кучешко сърце
Михаил Булгаков; Enthusiast, 2012

22.04.2014 г.

Когато господ беше заек

Признавам си – започнах да чета книгата единствено заради корицата. Изглежда просто прекрасна и не устоях на изкушението да разбера какво точно се крие зад чудесния дизайн. Заглавието „Когато господ беше заек“ също ме впечатли – дръзко, закачливо и ярко. Самият роман, за жалост, съвсем не отговаря на очакванията, които името и корицата загатват.


Когато господ беше заек, Сара Уинман,
изд. Ентусиаст

17.04.2014 г.

Епистоларната форма на живот на Амели Нотомб

В последното си ревю за книга на Нотомб, а именно това за „Любовен саботаж“, прибързах с изказването си, че писателката, бидейки една от моите най-големи слабости, не би ме разочаровала дори да напише нещо незадоволително. Осъзнах го, когато прочетох „Форма на живот“, последната излязла нейна книга на български език. Разбира се, тук не може да става въпрос за зле написана книга, все пак това е Нотомб. По-скоро усетих как щастието ми от новоизлязлата ѝ книга беше помрачено от един дебелак.


Форма на живот
Амели Нотомб, Колибри, 2014

14.04.2014 г.

Чийзъс Крайст! Керет чука на вратата!

Изведнъж на вратата се чука. За четвърти път е Етгар Керет. Но ние нямаме нищо против, обичаме, когато ни идва на гости и ни носи по няколко разказа. Затова бързо-бързо ги отваряме и потъваме в шантавия-му-не-толкова-шантав-ами-и-доста-истински свят. И пишем два текста. С Арги не можем да си поберем мислите и впечатленията в един. Решаваме, че трябва да има нещо, което поне малко да ги обединява и това са думичките и изразите в черно. Само че няма да ви кажем какви са, сигурни сме, че вие сами ще се досетите.

Изведнъж на вратата се чука
Етгар Керет, Жанет 45, 2014

12.04.2014 г.

Внезапните улици на Иванка Могилска не успяха да ме изненадат...

...както ми се искаше.

Романът на Могилска на пръв поглед има данните да бъде добър: преплитат се животи, разказите на няколко много различни и много самотни хора, има любов, мистерия, случайности. Когато започнах книгата, си казах: Еха, това е една добра идея за сюжет. За съжаление, само това остава и до края - една добра идея за сюжет.

Внезапни улици
Иванка Могилска, Жанет 45, 2013

8.04.2014 г.

#любимите100 на Фредерик Бегбеде

„Първа равносметка след апокалипсиса“ е книга, която трябва да бъде прочетена от всеки блогър, който пише за книги. Като такъв реших да започна ревюто си именно с това изречение, защото освен невероятно приятно четиво, книгата може да бъде и много полезна. По-нататък ще разберете как, защо и с какво.

Когато разбрах за какво става въпрос в „Първа равносметка след апокалипсиса“, знаех, че или ще ме разочарова много, или ще ме впечатли и ще стане една от любимите ми книги на Бегбеде. Получи се второто. Докато четях подчертах почти толкова много редове, колкото и в „Романтичният егоист“. А не е лесно да се достигне това число, повярвайте ми.

Първа равносметка след апокалипсиса
Фредерик Бегбеде, Колибри, 2013

5.04.2014 г.

Наръчник на оптимиста: да намериш частица светлина в мрака

Когато тръгнеш да пишеш ревю за „Наръчник на оптимиста“, възможностите не са много. Да започнеш от филма или да завършиш с него. Предпочитам да започна с него.

Не мога да кажа, че филмът ме е впечатлил особено с нещо конкретно. Гледах го, защото не знаех какво ми се гледа. Виж, книгата е друго нещо. По-тъжна. По-наивно-симпатична. По-малко американско-любовно-сладникава и по-човешка. Ако все още не сте гледали филма и не сте чели книгата, препоръчвам ви първо да прочетете книгата. Сюжетната линия не е претърпяла кой знае колко промени при филмирането и ако първо изгледате филма, ще преживеете леко разочарование от факта, че знаете как завършва историята на Пат.

„Наръчник на оптимиста“
Матю Куик, ИК ЕМАС, 2014

3.04.2014 г.

Ето така се прави! Vol... Пореден

От доста време не съм писала за интересни реклами на издателства/книги/книжарници, но попаднах на една, която веднага ме грабна. Става въпрос за кампания на норвежката верига книжарници Norlis. Арт директорът Джейсън Кинсела и колегите му от Anti атакуват читателите директно в най-слабото им (напоследък) място - интернет. Признавам, хванаха и мен.