18.03.2014 г.

Подчертахме си от: "Форма на живот" на Амели Нотомб

Форма на живот
Амели Нотомб; Колибри, 2013
Сто кила се равняват на един огромен човек. Откакто съм в Багдад, съм нараснал с един
огромен човек. И понеже това ми се случи в Ирак, наричам го Шехерезада. Не е много любезно по отношение на истинската Шехерезада, която трябва да е била стройно създание. Но предпочитам да идентифицирам стоте си допълнителни кила с един човек, вместо с двама, и по-скоро с жена, отколкото с мъж, сигурно защото съм хетеросексуален. А и Шехерезада ми допада. Тя ми говори по цели нощи. Знае, че вече не мога да правя любов, и затова я замества с очарователни истории. Поверявам ви моята тайна - успявам да понеса моята дебелина благодарение на тази измислена Шехерезада. Ако приятелите ми знаеха, че съм дал на тлъстината си име на жена, можете да си представите какво щеше да бъде. Но знам, че вие няма да ме съдите. В книгите ви има немалко дебели и вие никога не ги описвате като хора без достойнство. Освен това много от героите ви си измислят странни легенди, за да продължат да живеят. Като моята Шехерезада.

Имам чувството, че тя пише писмото, не мога да я спра. През живота си не съм писал такова дълго послание, което доказва, че го пише тя. Изпитвам ужас от дебелината си, но обичам Шехерезада. Нощем, когато теглото ми притиска гърдите ми, си представям, че това не съм аз, а някоя хубава млада жена, излегната върху мен. Когато се отдам напълно на тази илюзия, чувам нежния ѝ женски глас, който шепти в ухото ми неописуемо хубави неща. Тогава дебелите ми ръце обгръщат тази плът и заблуждението е толкова силно, че не усещам мазнината си, а сякаш докосвам сладка влюбена жена. Повярвайте ми, в тези моменти съм щастлив. Или по-точно - ние сме щастливи, тя и аз, така както само влюбените могат да бъдат щастливи.

Цитатът е от книгата Форма на живот, Амели Нотомб. Издателство Колибри, 2013.