9.12.2013 г.

И други истории

Харесвам „И други истории”, защото всичко е толкова просто, чисто и ясно. Няма опит за достигане до универсално-зашеметяващи истини, има само други истории. 

Обичам кратките форми, защото осъзнавам колко е трудно да кажеш много неща с малко думи и да разкажеш онова мъничкото с достатъчно. Г.Г. явно знае колко тежи една дума и затова всеки разказ в този сборник е до съвършенство премерен. Сякаш не го чета, а той самият ми разказва. Между топлите страници на книгата сме само аз и той, читателят и разказвачът, близки приятели, които споделят една обща тайна. В другите истории се откриваме, естествено, защото именно с малко думи се разбираме. С намигане, с въздишка, с иронична усмивка, докато в тишината отнякъде се чува жужене на муха; с учудване, с малко тъга при мисълта за закъснелия дар; с радост и с нескрито удоволствие, че не сме от недосетливите читатели. 


И е забавно, наистина, защото докато синьото око на Г.Г. от корицата наблюдава пътниците пред мен в трамвая (макар че така ми се иска да съм във влака), аз се смея с глас на откраднатите истории. А после същото това око се взира в приятелите ми, на които отново през смях препрочитам „За краденето на истории”. И когато за пореден път го правя, (няма да познаеш) със смях разбирам, че тези истории не случайно са крадени. Аз също си ги присвоявам. 

Харесва ми колко логично са подредени всички разкази. Следват някакъв свой вътрешен ритъм и заради това ги възприемам по-скоро като едно цяло. И ги чета така – на един дъх, с кратки паузи колкото да си поема нов. Не мога да си представя след „Сляпата Вайша” да има друга история, различна от „Жива душа”. Не мога да обясня защо, но просто е така. Може би, защото чета историите на Г.Г. не с очакване за край, а с очакване за друго начало. И други истории.



За "И всичко стана луна" писа Бени. Нейният текст е тук.

П.П. Вече ставам банална, но... Направих stop motion видео, вдъхновено от "Коледната душа на едно прасе". Панаирът и Коледа наближават. Enjoy!



by argi