31.12.2013 г.

Кажи на вълците, че съм си у дома - едно по-лично ревю

Това ревю посвещавам на сестра ми. И ако продължите да го четете, с всеки ред ще разбирате повече за книгата и по-малко логично ще ви се струва посвещението. Или пък не. Може би пък логиката не е толкова неразбираема, колкото я виждам аз през очите на читателя.

Кажи на вълците, че съм си у дома
Карол Рифка Брънт, Милениум
„Кажи на вълците, че съм си у дома” е историята на четиринайсетгодишната Джун и нейния свят. Джун е аутсайдер не само в училище, но и у дома. Тя е момичето, което всички подминават, защото нямат идея какво да си кажат с нея. Тя е тихата дъщеря, която не излиза с приятели и иска да живее в Средновековието, вместо да вземе поучителен пример от сестра си и да бъде красива, популярна и ученолюбива. Тя е дебеланката, която избягва образа си в огледалото с ясното съзнание, че тялото ѝ няма да стане по-фино с годините. Тя е странникът, който след училище се разхожда в гората със старовремска рокля, навлечена върху дънките, и ботуши, два номера по-големи от стъпалата ѝ. Тя е тийнейджърката, която слуша „Реквием” на Моцарт вместо някоя бойбанда. И има само един човек на този свят, който я разбира. Фин.


Знам, че очаквате Фин да е странно момче от училище, което намира нейната странност привлекателна. Но не е. Фин е вуйчо ѝ. Фин е известен художник и обича Средновековието, точно колкото Джун. Фин има уютен градски апартамент, ухаещ на портокал и лавандула и красив порцеланов чайник, който Джун обожава. Фин е хомосексуалист, болен от СПИН. И в последните си месеци решава да нарисува двете си племенници, за да бъдат те винаги заедно, както на портрета. „Кажи на вълците, че съм си у дома” – така Фин кръщава последната си картина и никой не знае защо. И когато Фин посреща смъртта си, Джун остава сама с една непосилна молба, отправена предсмъртно от него.

Когато започнах да чета книгата, малко се разочаровах от повторения за пореден път шаблон: неразбран тийнейджър + гаден брат или ужасна сестра + родители, които често отсъстват от вкъщи + високите очаквания от околните, които смазват съответния тийнейджър или брата/сестрата. Тук обаче присъствието на персонаж като Фин (а по-късно и като Тоби, за когото нищо няма да ви кажа) внесе особен чар в сюжета. Все пак хомосексуализмът и СПИН не са от най-наложените теми, що се отнася до книги, разказани от гледната точка на тийнейджър. Но, ако има нещо, което трябва да се признае на Брънт, то е, че го е направила добре, открила е всички малки неща, които биха озадачили или накарали да се страхува едно четиринайсетгодишно момиче и ги е извадила на показ. Не мога да не спомена и корицата – дело на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски, която казва всичко нужно на потенциалния читател и разкрива още повече, когато прочетеш книгата.

Всъщност „Кажи на вълците, че съм си у дома” е книга за любовта. За любовта, която те изпълва и може да те направи най-щастливия и най-нещастния човек. За споделената и несподелената любов, за любовта, която всички отричат, за любовта, която не се вписва в ничии стандарти. За тайната любов. Но не затова посветих това ревю на сестра ми. А заради Грета – по-голямата сестра на Джун, с която хич не се погаждат. Защото често две сестри не се разбират като малки и се карат дори и като възрастни. Но когато ситуацията стане наистина напечена, знаеш, че има един човек, на когото можеш да разчиташ, дори и той да заминава да учи в колеж като Грета, или да живее на хиляди километри. И това е сестра ти. 

Това ревю е за теб, сис.

Подчертани редове от "Кажи на вълците, че съм си у дома" можете да намерите ТУК.

By Beni