27.12.2013 г.

Моралната игра на Орсън Скот Кард

Играта на Ендър
Орсън Скот Кард; Ера
Скорошната световна премиера на филма по „Играта на Ендър” на Орсън Скот Кард ме подтикна да препрочета романа и да споделя едно-две впечатления, въпреки че не съм нито първият, нито вторият човек, който ще говори за тази книга.

На пръв поглед, сюжетът ще ви се стори класически за жанра – извънземна раса напада човечеството още при първия контакт и дава началото на война, в която расата ни е заплашена от изтребление. Хората оцеляват по време на Първото и Второто нашествие почти само благодарение на военния гений на Мейзър Ракъм, главнокомандващият, който печели последната отчаяна битка и кратка отсрочка за човечеството. Ракъм обаче е име от миналото и сега Международният флот (МФ) търси нов потенциален блестящ пълководец, който да спечели окончателно войната. В противен случай бъгерите вероятно ще затворят завинаги книгата с историята на човечеството.


Андрю Уигин – или Ендър, както сестра му го нарича от малък – е третото дете в семейството във време, когато светът е пренаселен и в сила е закон за ограничаване на раждаемостта. Да си Третак е последното нещо, което едно дете може да си пожелае, но съвсем не е единственият проблем на Ендър. Причината за неговото съществуване е много по-съществена от неподчинението на родителите му на правилата. Наблюдателите на МФ забелязват огромния потенциал на Питър, първото дете на Уигинови, да стане спасителят на човечеството... но след известно време установяват, че макар и само дете, Питър по природа е жесток и лишен от всякакво чувство за морал и е неподходящ за целите им. Затова МФ отправя искане към семейството за второ дете, този път дъщеря, с надеждата, че тя ще се окаже малко по-смекчена версия на Питър. Валънтайн Уигин обаче е прекалено мека и отстъпчива, затова на бял свят се появява Андрю, отново с тайната надежда на МФ, че той ще се окаже наполовина Питър и наполовина Валънтайн. Което на пръв поглед е точно така. И трите деца са гениални за възрастта си, но Ендър остава под наблюдение най-дълго от всички и в крайна сметка на прага на Уигинови, скоро след като наблюдението е преустановено, се появява полковник Хайръм Граф от МФ. Той не спестява истината нито на родителите на Ендър, нито на самия него. Военното училище, което ръководи, е мястото, където бъдещите войници се обучават още от деца, а нестандартният им начин на мислене е именно това, от което военните се нуждаят. Място, където се работи много и няма никаква връзка с останалия свят. Въпреки че съществуването на Ендър е свързано с МФ, Граф му предоставя възможност да избере дали иска да отдаде живота си на войната с бъгерите. За Ендър домът му не е щастливото място, което би трябвало да бъде за всяко дете – в отношението на родителите му към него се долавят неволни намеци за това, че е Трети, че е усложнение в живота им, а Питър никога няма да му прости, че е бил по-специален от него поне за известно време и непрекъснато го тормози, по един или друг начин. Единственият човек, който го обича безрезервно, е Валънтайн. Но, както полковник Граф казва, тя ще бъде жена следващия път, когато ще се срещнат, тъй като учениците във Военното училище имат право на първа отпуска едва на 12-годишна възраст. Въпреки страха и нежеланието си, Ендър отпътува с Граф и започва обучението си във Военното училище. И се сблъсква с още по-суровата реалност там. На плещите му лежи не само омразата на брат му и дълбоко скритият страх, че е същият като Питър, но и „дребната” отговорност да усвои всичко необходимо, за да поведе човечеството във финалното действие на войната с бъгерите... и да спечели.

Детска игра, а?

Точно защото е потенциалният спасител на човечеството, Ендър бива съзнателно изолиран от останалите деца, за да може да развие пълния си потенциал. Най-важната дейност във Военното училище е „играта” – основното обучение в изкуството на войната. След усвояване на основните знания децата биват причислявани към армии с различни имена, които водят сражение в тренировъчни зали с нулева гравитация, при определени правила. Целта е всички да усвоят максимално добре преподаваните им стратегически умения и положения, командирите да се научат да боравят с наличните им сили и същевременно да постигнат синхрон и сплотеност между войниците си. Добре е нито за миг да не забравяте, че в този роман „войниците” и „армиите” са на възраст между 6 и 12 години, но и че това съвсем не е детска книга. Всъщност, Кард едва ли ще ви позволи да забравите; умението, с което наднича в детската психика и я описва, е не само умение на писател, но и опит на баща (особено ако се съди по посвещението в началото на книгата).

Всъщност, историята не е толкова за войната с бъгерите, въпреки че тя е в дъното на всичко, колкото за това как три деца спасяват света. Само че тук няма и помен от холивудската захаросаност, която обикновено намираме в такъв тип истории, дори и да не са филмирани. Докато Ендър е зает с обучението си, Питър измисля план как да си осигури път към властта, за която мечтае от съвсем ранна възраст. Политическото положение на Земята е нестабилно от много време и заплахата от гражданска война става все по-голяма, въпреки че глобалното изтребление трябва да е най-големият проблем на хората. Замисълът на Питър е повече от амбициозен – двамата с Валънтайн създават свои алтернативни версии в глобалната информационна мрежа, които започват да пишат под псевдоними коментари, изказвания, а по-късно и есета и анализи по актуални въпроси и проблеми в световен мащаб. Не след дълго Лок и Демостен, виртуалните им алтернативи, биват забелязани и започват да набират популярност – дребна подробност, която ще доведе до глобални промени...

Да се върнем на Ендър за финалните думи. Какво всъщност следва, когато си спасил света (не се съмнявате, че ще се случи, нали?), а дори нямаш 12 години? „Сигурно ще ни накарат да ходим на училище”, подхвърля Петра Арканян, един от войниците на Ендър, след като войната е спечелена и всички избухват в смях. И макар че това е шега, за Ендър животът няма как да стане отново нормален, защото никога не е бил такъв. Победата във войната с бъгерите е само началото на пътя му, който, повярвайте ми, ще се окаже много, много дълъг. Започва сред звездите, в компанията на сестра му Валънтайн, единственото наистина скъпо за него човешко същество, а целта на пътешествието е... всъщност, това е друга история. Името й е „Говорителят на мъртвите”, но за нея вероятно ще ви разкажа някой друг път.


От поредицата за Ендър на български език са преведени седем книги. За любителите на  деветото изкуство съществуват комикс адаптации на две от книгите, които прегледах набързо и останах приятно изненадана и от стила, и от изпълнението. Което обаче не мога да кажа за екранизацията. Някои книги просто не могат да бъдат екранизирани добре и „Играта на Ендър” е отличен пример. Всъщност, това е разказ за деца, в който няма почти нищо детско и поуката от който е да се замислим колко много подценяваме понякога способностите, въображението и начина на мислене на децата. Освен това е и класическа история за война с извънземни, в която обаче олигавените, смучещи мозъци чудовища са заменени с интелигентна раса, водена от собствените си мотиви и търсеща собствен път сред звездите... и, както се оказва, способна да изпитва съжаление за грешките си.

Както казах обаче, това е друга история.

Саша Александрова - Лекс