20.12.2013 г.

Подчертахме си от: "Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт

- В такъв случай защо го правиш?
Кажи на вълците, че съм си у дома
Карол Рифка Брънт, Millenium, 2013
Питах съвсем сериозно. Наистина се чудех защо хората се занимават с неща, които не харесват. Понякога ми се струваше, че животът е някакъв постоянно стесняващ се тунел. Когато се раждаш, тунелът е широк. Но само миг след това се стеснява наполовина. Ако си момче, вече е сигурно, че няма да бъдеш майка, и е твърде вероятно да не станеш маникюрист или учител в детска градина. Докато растеш, тунелът постоянно се стеснява. Ако паднеш от някое дърво и си счупиш ръката, зачеркваш възможността да станеш бейзболист. Ако изкарваш само двойки на контролните по математика, зарязваш мечтата си да бъдеш учен. Ето така отминават годините, докато накрая не се заклещиш някъде. Като хлебар, библиотекар или пък барман. Или счетоводител. И това е. В деня на смъртта ти тунелът е толкова тесен, натоварил си се с толкова много направени избори, че накрая просто те смачква.


Цитатът е от книгата Кажи на вълците, че съм си у дома на Карол Рифка Брънт; Издателство Millenium, 2013 г.