1.12.2013 г.

Четвъртият мускетар или коя е Саша Александрова - Лекс?

Може би сте забелязали едно вече постоянно присъствие в рубриката ни "Гост блогър" - това на Саша Александрова - Лекс или, както си я наричаме ние - Саш. Саш вече е официалният ни отговорник по въпросите с фентъзито и фантастиката, така че, ако имате похвали или оплаквания - за нея са :) И тъй като решихме, че не е учтиво да представяме само текстовете ѝ, но не и самата нея, ето какво каза Саш за себе си:

Може и да ви прозвучи превзето, но не обичам да говоря за себе си. Не заради друго, а защото никога не знам как и откъде да започна. Знам само как да завърша. Парадоксално, а? Всъщност, едва ли...
Доброто възпитание изисква поне да се представя, така че нека започнем оттам. Казвам се Саша Александрова... и твърде малко хора използват името ми когато се обръщат към мен. От десетината си прякора най-много съм свикнала с „Лекс”, затова и за Четецът се представям така. Общо взето, биографията ми е скучновата, но ще се плъзна по повърхността за хората, които обичат да знаят.
Родена съм почти едновременно с падането на правителството на Тодор Живков и обичам да мисля за себе си като за дете на прехода и че си го нося с мен навсякъде (не политическия, разбира се). Обичам и да се наричам „гражданин на Космоса” (намигване към Робърт Шекли за не-почитателите на фантастика), с което обикновено намеквам, че не съм обвързана с почти нищо – места, политически или религиозни убеждения... честно казано, дори нямам любим спортен отбор, макар че като малка си избрах за такъв баскетболния Toronto Raptors заради емблемата. Ако държите на тривиалните факти, родена съм край Дунава, израснала на брега на Черно море, а от няколко години се подвизавам в полите на Витоша. Завърших информатика и информационни технологии в гимназията, където не се научих да програмирам, но станах факир в преписването; почти завърших и книгоиздаване в СУ (остана само да се дипломирам) и докато търках столовете на лекции, най-накрая си повярвах, че искам да стана писател и нищо друго, въпреки че пиша вече повече от десет години. Времето ще покаже дали заслужавам вниманието на читателите, а дотогава работилничката за идеи действа с пълна пара (е, тази отговорна за реализирането е малко по-мудна и май й трябва реконструкция...). Отскоро окончателно реших и да премина от любител на комикси в автор на сценарии и в момента „уча занаята” оттук-оттам.
Ето, не знам какво повече да кажа. Интересните неща около мен като че ли се побират в една страница, но ако решите да си поговорим за книги или филми, мога да ви говоря много повече за фантастика, отколкото за всичко друго (нямаше да се сетите, нали?). Като оставим това и любимата ми музика, не съм от многословните. Предпочитам да слушам. И дано не се сърдите, ако от време на време си записвам по нещо. Винаги слухтя за сюжети или образи, или дори само за детайли.
Човек никога не знае кое кога може да потрябва.