26.11.2013 г.

За луната и тъмнината от Г.Г.

„И всичко стана луна” е най-хубавото нещо, което може да ти се случи в четвъртък вечер.

Лягаш си и искаш да изчезнеш в някоя история. Или в деветнайсет. И тогава едни нищо и никакви 165 страници те поглъщат и премятат в една горчиво-сладка паст, в която тъгата, радостта, гъделът, сълзите и смехът стават луна.

Сдобих се с „И други истории” и „И всичко стана луна” (Жанет 45, 2013) преди няколко месеца. Бях решила, че ще прочета книгите една след друга, за да мога да направя адекватно сравнение между единствените два сборника с разкази на Господинов, издадени през малко повече от 10 години помежду си. Не ги прочетох една след друга, още по-малко пък ми се ще да ги сравнявам тук. Затова ще си позволя да започна отзад-напред и да пиша първо за „И всичко стана луна”.

И други истории
Георги Господинов, Жанет 45, 2013
И всичко стана луна
Георги Господинов, Жанет 45, 2013


В голяма част от случаите не съм почитател на бързото прочитане на разкази. Може би защото, освен ако разказите са крайно еднотипни, всеки от тях представлява един микросвят, в който навлизаш. Всеки има своя атмосфера, сюжетна линия, влияние върху емоциите на читателя. И за да разбереш този микросвят, трябва да му се отдадеш напълно, да го усетиш.

Сборниците на Господинов ме отказаха от дългогодишната ми практика да чета разкази по-бавно и внимателно. Не защото не са всичко, което изброих по-горе. Напротив, те удвояват и дори утрояват силата, с която всеки микросвят на разказа ми въздействаше. Истината е, че просто не успях да възпра желанието си и да продължавам да чета. С всеки разказ прескачах в друга действителност, бях друг човек, друг читател. Придобивах и захвърлях самоличности по-бързо от Франк Абигнейл. Искаше ми да съм осиновена кукла, да оценявам залези, да обащиня куче, да търся Карла и да не искам да я намеря, да съм незабележимия, но наблюдателен акордеонист или Кастор П., да съм жена, чието име започва с „О”.

Имах всякакви истории. Мога да ги разказвам буква по буква. О. например беше като черна дупка. Всмуква те и се изгубваш, влизаш целият, разхождаш се из лабиринти, млечни пътища, страхотия... Ако можех да избирам, сигурно щях да остана там. Макар че с такава жена не може да се живее... дълго. В нея можеш само да умреш. Такава смърт пожелавам всекиму.

Ако търсите себе си, нещо конкретно или някого, „И всичко стана луна” надали ще ви свърши работа. Но ако искате да се изгубите, препоръчвам ви световете на Господинов. Деветнайсет на брой. Някои от тях са впечатляващи, от някои ще ви пристегне на гърлото или под лъжичката, други ще ви учудят, облещят, усмихнат, натъжат. Ще си мислите, че няма по-хубави първи изречения, но само докато не стигнете до последните. Елегантният стил на Господинов ще ви очарова и тръпката ви към него няма да остане еднократна.

Когато прочетох книгата, часовникът показваше 1:30 през нощта, а аз все още мислех как да опиша всичко, което ми се беше случило току-що. В главата ми се блъскаха само откъснати от разказите си изречения и изтръгнати от тишината на нощното четене емоции. Самотата и удовлетворението започнаха да си съжителстват така добре у мен, както и в книгата. Затова просто загасих лампата и се усмихнах – знаех, че ако остана точно там, където съм, все ще се намерим в тъмното.

Илияна Бенова - Бени