20.10.2013 г.

Подчертахме си от: "Първа равносметка след апокалипсиса" на Фредерик Бегбеде

Първа равносметка след апокалипсиса
Фредерик Бегбеде, Колибри, 2013
Пиетро Читати и Джордж Стайнър казват, че романът е мъртъв или най-малкото, че е много уморен. Че вече се е изчерпил. Вярно е, че от много измисляне на несъществуващи персонажи сме успели допълнително да задръстим нашата и без това пренаселена планета. Това мнение е доста модно - песимизмът е естетиката на настоящето. Може би и аз му се поддавам, защото лесно се влияя от чуждото мнение. Странното е друго - същите тези ерудирани екзегети твърдят, че се публикуват прекалено много романи. От една страна, романът умира, от друга, романът е прекалено жив? В това има някакъв парадокс. Или пък романът се е удавил в количествената си маса? Предпочитам надеждата, предложена от Марио Варгас Льоса в речта му при приемането на Нобеловата награда през 2010 г., чийто лиризъм не ми изглежда ни най-малко във време, когато забиват нож в гърба на Гутенберг. "Трябва да продължаваме да мечтаем, да четем и пишем - това е най-ефективният начин за облекчаване на нашето преходно съществуване, за победа над корозията на времето, за превръщане на невъзможното във възможно."

Цитатът е взет от книгата "Първа равносметка след апокалипсиса" от Фредерик Бегбеде; издателство "Колибри", 2013 г.