6.08.2013 г.

Подчертахме си от: "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба" на Чарлс Буковски

"Капитанът отиде на обяд
и моряците завзеха кораба"
Чарлс Буковски; Фама, 2012
Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам."

В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не доизживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, оставят други да мислят вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре.

Четецът