10.08.2013 г.

Подчертахме си от: "Любовни истории на обикновената лудост" на Чарлс Буковски

Буковски с една от любимите си котки. 
- Сестрите й я ревнуваха, защото привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше. "Нямат душа — казваше, — нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени малки ушни извивки и нарисувани нослета… Повърхност и нищо под нея…". Имаше характер, граничещ с лудостта. Имаше характер, който хората наричаха лудост.


Защото хората смятат, че това е единственото нещо, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.


- Сутринта Кас стана и приготви закуската. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пeeше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.

"Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!"


Цитатите са от разказа "Най-красивата жена в града", "Любовни истории на обикновената лудост", Чарлс Буковски; Архетип, 1991 г.  

Четецът