21.08.2013 г.

AFTERPARTY

Ден първи след Края на Света – нямало край на Света. Истината се оказа твърде банална. Големият взрив бил причинен от недоебан малоумник, който постоянно чукал жени-бомби. Шанс! Малшанс! Тото шанс – много разбъркани (космати) топки без никава печалба. Отново се събуждам, за да разбера, че имало и по-кофти ситуация от това да си умрял. Пияно лайно в комбинация със сутрешна повърня... тара-да-дам-та-дам! Суперотрепка на вашите екрани, курви и пропадняци. След кратка сутрешна инвазия от вътрешни светове, които много бързо превзеха началото на новото ми съществуване и тоалетната чиния, се отправих към работа с тежък махмурлук. Вече ми липсваше не само колата, а ключовете за нея и парите в портмонето. Налагаше се да използвам градски транспорт. Докато чаках на автобусната спирка успях да събера от джобовете си и от земята пари за кен бира. Изпих я набързо. Автобусът пристигна – не се качих. Беше ми писнало да бачкам за педали. Вдъхновен от формата на бирената кутия реших: Майната ви на всички! Аз съм ГЕНИАЛЕН и от днес ще бъда Творецът на творците или утайката на бъчвите. Хвърлих чоп и се падна да започна с второто...

Тръгнах към Морската градина. Нямах ясна представа какво точно ще търся там или кого. Най-добрият вариант бе да попадна на уличен музикант, който е готов да сподели разредения си спирт… Тя беше безумно грозна, но в ръката си държеше неотворена кутия цигари. Допуши ми се и ми се доповръща. Все пак я приближих. В главата ми изплува спомен от детството: аз и един авер от махалата. Шлаем се боси, с по една пръчка в ръка. И попадаме на най-голямото съкровище – умряла, полуразложена котка. В такива моменти оценяваш тояжката – продължението на твоята любопитна същност. Щеше ми се и сега да имах една или поне някой изсъхнал клон, с който да я доближа. Оказа се, че не беше необходимо. Тя забеляза, че я гледам и понечи да ми се усмихне. В този момент за нея се залепиха две пишлемета, около десетинагодишни. Момченцето извика на момичето: - Тъпа си и миришеш! - Приятелката ти прилича на майка ми – не му остана длъжна тя. Секунда по-късно осъзна каква грешка е допуснала. Беше твърде късно. Грозната жена беше повалила дъщеря си на тротоара и я риташе в стомаха. Мисля, че освен всичко друго, беше и психически нестабилна. Отминах – подобни гледки ме разтройват.

By Danny