30.08.2013 г.

В "Зора"-та на Бътлър

Октавия Бътлър, доколкото мога да си спомня, е първата жена фантаст, чието произведение хващам в ръце, след Урсула ле Гуин (макар че някъде между двете прочетох „Скитница” на Стефани Майър, която, с риск да бъда разкостена от феновете, все още намирам за почти 700 страници изгубено време). Трябва да призная, че не знам какво очаквах и дали го получих. Книгата ме остави със смесени чувства, най-вероятно защото е първа част от трилогия и ще трябва да потърпя другите две да излязат на български, за да получа завършената картина. А и твърде отдавна не съм посягала към произведения в няколко части (изключвам Гибсъновата трилогия, за която писах по-рано, тъй като там всяка от книгите би могла да се чете почти като независимо произведение). Въпреки това обаче мога да набележа няколко неща, които ме впечатлиха в „Зора”.

"Зора", Октавия Бътлър;
Колибри, 2013
Трилогията „Ксеногенезис” или „Потомството на Лилит”, както става известна след преиздаване от 2000 година, започва с пробуждането на главната героиня, 26-годишната Лилит Аяпо, в стая, където вече се е будила неведнъж, винаги за да открие едно и също – че някой я държи като затворник, а на въпросите и желанията ѝ отговаря един и същ безполов глас. Когато изобщо отговаря. Лилит помни войната, довела до края на човечеството. Помни как е загубила съпруга и детето си малко преди това. Какво се е случило по-късно обаче за нея е загадка. Не след дълго се оказва, че точно най-фантастичното от предположенията ѝ – че е попаднала в ръцете на извънземна цивилизация – се оказва вярното.

26.08.2013 г.

Да се загърнеш с думи

Margo Iceman продава своите шалове онлайн в сайта Etsy. А магазинът й се казва Literati Club. Какво общо имат шаловете и литературата? Оказва се - много.
От около година насам калифорнийката Margo Iceman ръчно изработва специални шалове-книги, на които са изписани части от класически литературни произведения. Понякога експериментира и върху блузи, но определено шаловете се получават много по-впечатляващи. 

23.08.2013 г.

Подчертахме си от: "Горният етаж" на Момчил Николов

Първо издание на книгата
Жанет 45, 2005
Сара премина като някаква огнена феерия покрай говедата на входа, които най-просташки я изгледаха. Червената ѝ коса се развяваше. Уау! Тази жена беше за мен, само за мен! Поех дълбоко въздух и излязох от прикритието си - един мръсен сивкав тир, който някой кретен бе паркирал на абсолютно забранено, но много подходящо за моите цели място. Тръгнах забързано към нея, гледайки упорито в краката си. Давах си вид на някакъв делови, улисан в разсъжденията си пич, който просто минава, да, минава по тази улица на път от точка А към точка В. Усещах колко близо е вече - лекият полъх на вятъра носеше уханието ѝ. Уханието мога да го запомня безпогрешно, да го нося в спомените си цял един живот и да го разпознавам сред хилядите други миризми на хора, предмети и градове. Тя е на една крачка от мен, ароматът
Второ издание на книгата
Сиела, 2011
ѝ е почти болезнено прекрасен... Ето сега, точно сега... Вдигам погледа си от мръсния тротоар, от фасовете, от птичите лайна, от смачканите хартийки, от другите гадни работи... И погледът ми попада точно в нейния поглед. Как му казваха на това, когато едно вещество прониква в друго по силата на някакви физични закони и някакви заигравания с концентрациите? Дифузия, нали? Страстта, стаена в моя поглед, минава по силата на великите физични закони в нейния поглед и го насища със себе си. Концентрациите са изравнени. Равновесие. Ей сега разбирам какво искаше да ми каже Тони Бармана като ми говореше за равновесие! Равновесието, пичове, е голяма работа. Физиката - също.


Цитатът е от "Горният етаж" на Момчил Николов и е взет от първото издание на книгата.

Четецът

21.08.2013 г.

AFTERPARTY

Ден първи след Края на Света – нямало край на Света. Истината се оказа твърде банална. Големият взрив бил причинен от недоебан малоумник, който постоянно чукал жени-бомби. Шанс! Малшанс! Тото шанс – много разбъркани (космати) топки без никава печалба. Отново се събуждам, за да разбера, че имало и по-кофти ситуация от това да си умрял. Пияно лайно в комбинация със сутрешна повърня... тара-да-дам-та-дам! Суперотрепка на вашите екрани, курви и пропадняци. След кратка сутрешна инвазия от вътрешни светове, които много бързо превзеха началото на новото ми съществуване и тоалетната чиния, се отправих към работа с тежък махмурлук. Вече ми липсваше не само колата, а ключовете за нея и парите в портмонето. Налагаше се да използвам градски транспорт. Докато чаках на автобусната спирка успях да събера от джобовете си и от земята пари за кен бира. Изпих я набързо. Автобусът пристигна – не се качих. Беше ми писнало да бачкам за педали. Вдъхновен от формата на бирената кутия реших: Майната ви на всички! Аз съм ГЕНИАЛЕН и от днес ще бъда Творецът на творците или утайката на бъчвите. Хвърлих чоп и се падна да започна с второто...

19.08.2013 г.

За всеки читател

Колкото книги - толкова читатели. Правилно разбират нещата хората от National Book Tokens, които през ноември 2008г. рекламират ваучери за книги със слогана: "Because every book nut is different". С две думи: подаряваш на някого ваучер, без да се притесняваш, че ти ще му избираш книга, която може да не му хареса. Ето и самите реклами:


14.08.2013 г.

А съдбите ехтяха

Мисля да започна оттам. Или от някъде другаде. Разказът е като движещ се влак: където и да се качиш, рано или късно ще пристигнеш на местоназначението си. Аз обаче трябва да започна историята с това, което ще я приключи. Да, според мен основателно свързващата нишка на целия разказ да бъде Нила Уахдати.

А планините ехтяха
Обсидиан, 2013
Истината е, че човекът обича да страда. Не, грешката е моя, съжалявам. Човекът обича да съпреживява страданието на друг, за предпочитане литературен герой. Наричайте го мазохизъм или катарзис, наименованието няма значение. Колкото и да страним от нещастието в собствения си живот, факт е, че обичаме да четем добре описаните нещастия на други хора. Обичаме да мислим за съдбата на героя от книгата, която четем в момента, тя ни напряга, изостря сетивата ни, кара очите ни да се стрелкат по страниците и дори понякога замъглява погледа ни с влага. Няма да казвам, че Хосейни е ненадминат в тази игра със сетивата и емоциите, въпреки много да ми се иска наистина да го кажа. Не, Хосейни е един от най-добрите. Нека остане така.

Малко ме е яд, че не написах ревюта за „Ловецът на хвърчила” и „Хиляда сияйни слънца”, когато ги прочетох. Така много по-лесно щях да илюстрирам препратките, които прави мозъкът ми, докато чете „И планините ехтяха” и да обясня 4-те звезди, които отредих на книгата в Goodreads, вместо 5-те, които може би заслужава. Нищо.

12.08.2013 г.

Изпуснатата буква

След една дълга седмица, посветена на Буковски, е време за нещо крайно несериозно, което цели да ви усмихне - все пак е понеделник. Става въпрос за нещо като игра на думи. Всички сме го правили, махаме една буква от дадена дума и така променяме идеята на цял израз или изречение. Ето какво имаме предвид: блогър с псевдонима darth е решил да се позабавлява с редица книги като маха по една буква от заглавията им, така че смисълът тотално да се промени. Резултатът е забавен, изпълнението - също. 
Вижте как биха изглеждали някои романи, ако не прочетете правилно заглавието им:


Jurassic Park се превръща в Jurassic Ark (Ковчегът Джурасик)

11.08.2013 г.

Когато Буковски влезе в играта

Когато Буковски влезе в играта, става тежко. Струва ти се, че нещо в литературния ти живот сериозно е куцало досега. Струва ти се, че нещо и в личния ти живот сериозно е куцало. И все още куца, а Буковски го сочи с пръст и се смее с пиянски хриптеж. Не защото животът ти не е идеален, а защото си глупак и все още не си осъзнал, че такъв е шибаният живот – винаги нещо ще куца, винаги нещо ще липсва, винаги някой ще те мрази. Доста по-хубаво е, когато си наясно с цялата тая работа и поне даваш основателен повод на хората да те мразят. Тогава може и някой наистина да те заобича заради и въпреки теб и хилядите пороци, които притежаваш.

Буковски. Снимка: svejo.net 

The Laughing Heart



The Laughing Heart

your life is your life
don’t let it be clubbed into dank submission.
be on the watch.
there are ways out.
there is a light somewhere.
it may not be much light but
it beats the darkness.
be on the watch.
the gods will offer you chances.
know them.
take them.
you can’t beat death but
you can beat death in life, sometimes.
and the more often you learn to do it,
the more light there will be.
your life is your life.
know it while you have it.
you are marvelous
the gods wait to delight
in you.
Charles Bukowski


10.08.2013 г.

Подчертахме си от: "Любовни истории на обикновената лудост" на Чарлс Буковски

Буковски с една от любимите си котки. 
- Сестрите й я ревнуваха, защото привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше. "Нямат душа — казваше, — нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени малки ушни извивки и нарисувани нослета… Повърхност и нищо под нея…". Имаше характер, граничещ с лудостта. Имаше характер, който хората наричаха лудост.


Защото хората смятат, че това е единственото нещо, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.


- Сутринта Кас стана и приготви закуската. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пeeше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.

"Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!"


Цитатите са от разказа "Най-красивата жена в града", "Любовни истории на обикновената лудост", Чарлс Буковски; Архетип, 1991 г.  

Четецът

Bluebird


Bluebird

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pour whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the ****s and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?
Charles Bukowski

9.08.2013 г.

Подчертахме си от: "Тежко без музика" на Чарлс Буковски

Буковски. Снимка: artnow.ru
В преработването на литературни текстове ние умишлено ли произвеждаме подсладена таблетка, която публиката да може да преглътне? Кой е поетът, който ще танцува пред компактната тълпа? Джазът не би трябвало да върви ръка за ръка с поезията. Джазът може да бъде жизнерадостен, вдъхновяващ. Може да бъде фолклорен и също така да бъде погълнат - понякога - от изкуството, но джазът не е същинско изкуство. Джазът е такт, джазът е повърхност, джазът извиква асоциации за сексуални ритми и за самия акт: джазът е негър от Африка, джазът е добър, джазът е лош; но за какъвто и да се представя, той е вятърничав, ограничен и слабоват - заимства хватки от класическата музика, но така и не му увира акълът. Поезията ли? Поезията е добра, лоша и голяма - повечето е лоша - и ако си легне с джаза, от това няма да се пръкне силно потомство.

Цитатът е от "Щрих: редакторите пишат"; "Тежко без музика", Чарлс Буковски; Прозорец, 2013

Четецът

Man and Woman in Bed at 10 p.m.



Man and Woman in Bed at 10 p.m.


I feel like a can of sardines she said
I feel like a bandate I said
I feel like a tuna fish sandwich she said
I feel like sliced tomato I said
I feel like it's gonna rain she said
I feel like the clock has stopped I said
I feel like the door's unlocked she said
I feel like an elephant is gonna walk in I said
I fel like we ought to pay the rent she said
I feel like we ought to get a job I said
I feel like you ought to get job she said

I don't feel like working I said

I feel like you don't care for me she said
I feel like we ought to make love I said
I feel like we've been making too much love she said
I feel like we ought to make more love I said
I feel like you ought to get a job she said
I feel you ought to get a job I said

I feel like a drink she said
I feel like a whiff of whisky I said
I feel like we're going to end up on wine she said
I feel like you're right I said
I feel like giving up she said
I feel like I need a bath I said
I feel like I need a bath too she said
I feel like you ought to bathe my back I said
I feel like you don't love me she said
I feel like I do love you I said
I feel that thing in me she said
I feel that thing in you I said
I feel like I love you now she said
I feel like I love you more than you do me I said
I feel wonderful she said I feel like screaming
I feel like going on forever
I feel you can't she said
I feel I said
I feel she said
Charles Bukowski

8.08.2013 г.

За конните надбягвания и поезията




Винаги е трудно да говориш за Буковски, така както е трудно от раз да се отлепиш от някоя от книгите му. Но след като прочетох малка част от поезията му (за другата, значително по-голяма част, ще ми трябва стабилно количество алкохол), все повече се опитвам да си обясня опияняващия ефект от прочетеното и най-вече пристрастяващия ефект от личността на този, меко казано, ненормален човек. Мисля си, че на самия Буковски му е било трудно да опише себе си, макар че почти винаги именно той е главният герой на написаното. Сложно е да определя и жанра на всяка негова книга – да, безспорно поезията си е поезия, но всъщност – дали? Някъде в пословичната му игра на думи Буковски всъщност започва да си играе с всичко зримо и незримо, с всичко прието от обществото като „нормално”, играе си със самите читатели, със себе си. Пренася конните надбягвания и хазарта на белите страници. Пуска конете да галопират, така че да съборят жокеите още на първата обиколка, а после ги оставя да се изходят на финалната права. Един вид да сложат подобаваща точка на състезанието. И през цялото това време апатичният Буковски, в компанията на своите (вече) побъркани читатели, залага, залага, пуши, залага и си тръгва преди да е подушил конските изпражнения.

A Little Atomic Bomb



A Little Atomic Bomb


Just give me a little atomic bomb
Not too mutch just a little
Enough to kill a horse in the street
But there aren't any horses in the street
Enough to knock the flowers from a bowl
But I don't see any flowers in a bowl
Enough then to frigthen my love
But I don't have any love
Well give me an atomic bomb then to scrub in my bathtub
like a dirty and lovable child
I've got a bathtub
Just a little bomb general
With pugnose
Pink ears
Smelling like underclothes in July
Do you think I'm crazy?
I think your crazy too
So the way you think.
Send me one before somebody else does.
Charles Bukowski

7.08.2013 г.

Roll The Dice







Roll the Dice

if you’re going to try, go all the
way.
otherwise, don’t even start.

if you’re going to try, go all the
way.
this could mean losing girlfriends,
wives, relatives, jobs and
maybe your mind.

go all the way.
it could mean not eating for 3 or 4 days.
it could mean freezing on a
park bench.
it could mean jail,
it could mean derision,
mockery,
isolation.
isolation is the gift,
all the others are a test of your
endurance, of
how much you really want to
do it.
and you’ll do it
despite rejection and the worst odds
and it will be better than
anything else
you can imagine.

if you’re going to try,
go all the way.
there is no other feeling like
that.
you will be alone with the gods
and the nights will flame with
fire.

do it, do it, do it.
do it.

all the way
all the way.

you will ride life straight to
perfect laughter, its
the only good fight
there is.
Charles Bukowski



6.08.2013 г.

Подчертахме си от: "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба" на Чарлс Буковски

"Капитанът отиде на обяд
и моряците завзеха кораба"
Чарлс Буковски; Фама, 2012
Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам."

В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не доизживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, оставят други да мислят вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре.

Четецът

The Man with the Beautiful Eyes

The Man with the Beautiful Eyes from Jonathan Hodgson on Vimeo.

The Man with the Beautiful Eyes

when we were kids
there was a strange house
all the shades were
always
drawn
and we never heard voices
in there
and the yard was full of
bamboo
and we liked to play in
the bamboo
pretend we were
Tarzan
(although there was no
Jane).
and there was a
fish pond
a large one
full of the
fattest goldfish
you ever saw
and they were
tame.
they came to the
surface of the water
and took pieces of
bread
from our hands.
Our parents had
told us:
“never go near that
house.”
so, of course,
we went.
we wondered if anybody
liveed there.
weeks went by and we
never saw
anybody.
then one day
we heard
a voice
from the house
“YOU GOD DAMNED
WHORE!”
it was a man’s
voice.
then the screen
door
of the house was
flung open
and the man
walked
out.
he was holding a
fifth of whiskey
in his right
hand.
he was about
30.
he had a cigar
in his
mouth,
needed a shave.
his hair was
wild and
and uncombed
and he was
barefoot
in undershirt
and pants.
but his eyes
were
bright.
they blazed
with
brightness
and he said,
“hey, little
gentlemen,
having a good
time, I
hope?”
then he gave a
little laugh
and walked
back into the
house.
we left,
went back to my
parents’ yard
and thought
about it.
our parents,
we decided,
had wanted us
to stay away
from there
because they
never wanted us
to see a man
like
that,
a strong natural
man
with
beautiful
eyes.
our parents
were ashamed
that they were
not
like that
man,
that’s why they
wanted us
to stay
away.
but
we went back
to that house
and the bamboo
and the tame
goldfish.
we went back
many times
for many weeks
but we never
saw
or heard
the man
again.
the shades were
down
as always
and it was
quiet.
then one day
as we came back from
school
we saw the
house.
it had burned
down,
there was nothing
left,
just a smouldering
twisted black
foundation
and we went to
the fish pond
and there was
no water
in it
and the fat
orange goldfish
were dead
there,
drying out.
we went back to
my parents’ yard
and talked about
it
and decided that
our parents had
burned their
house down,
had killed
them
had killed the
goldfish
because it was
all too
beautiful,
even the bamboo
forest had
burned.
they had been
afraid of
the man with the
beautiful
eyes.
and
we were afraid
then
that
all throughout our lives
things like that
would
happen,
that nobody
wanted
anybody
to be
strong and
beautiful
like that,
that
others would never
allow it,
and that
many people
would have to
die.
Charles Bukowski

5.08.2013 г.

Един капитан и една котка


5.08.2013                                                                                                                 12:20         

Събуждам се от писъка на разгонена котка. Отвратително. Мразя разгонените котки, мяукат като разплакано дете. Като чуеш такъв звук и започваш да се чудиш дали в крайна сметка някаква котка си го търси или някой баща бие ревящото си бебе. Очите реагираха след ушите, отворих първо едното и ослепях. Пак бях забравила да дръпна шибаните завеси. Вечер никога не ми правеха впечатление и все решавах да си спестя канското усилие да ги дръпна, мамка му.

Протягам ръка към часовника на нощната масичка. 7:30 ч. Моля ви, някой да слезе и да опъне шибаната котка, преди да съм излязла и да съм я застреляла. С какво точно, не знам, за съжаление, нямам патлак. Да го духа тъпата котка, все ще намеря с какво.

The Genius of the Crowd

The genius of the crowd from yissus galiana on Vimeo.

The Genius Of The Crowd

there is enough treachery, hatred violence absurdity in the average
human being to supply any given army on any given day

and the best at murder are those who preach against it
and the best at hate are those who preach love
and the best at war finally are those who preach peace

those who preach god, need god
those who preach peace do not have peace
those who preach peace do not have love

beware the preachers
beware the knowers
beware those who are always reading books
beware those who either detest poverty
or are proud of it
beware those quick to praise
for they need praise in return
beware those who are quick to censor
they are afraid of what they do not know
beware those who seek constant crowds for
they are nothing alone
beware the average man the average woman
beware their love, their love is average
seeks average

but there is genius in their hatred
there is enough genius in their hatred to kill you
to kill anybody
not wanting solitude
not understanding solitude
they will attempt to destroy anything
that differs from their own
not being able to create art
they will not understand art
they will consider their failure as creators
only as a failure of the world
not being able to love fully
they will believe your love incomplete
and then they will hate you
and their hatred will be perfect

like a shining diamond
like a knife
like a mountain
like a tiger
like hemlock

their finest art

Charles Bukowski

3.08.2013 г.

Книжарят препоръчва... летни четива


Георги Георгиев

За месец юли 2013 г. Георги Георгиев препоръчва следните летни четива:

Къде си, Аляска
Джон Грийн; Егмонт, 2013


Двамата господа от Брюксел
Ерик-Еманюел Шмит; Леге Артис, 2013


Някой друг
Тонино Бенакиста; Пулсио, 2005



2.08.2013 г.

Meсечен топ 10 за юли 2013

Най-продаваната българска книга за месец юли в книжарница "От А до Я" е:

Руският съсед
Михаил Вешим; Сиела, 2013



За месец юли десетте най-продавани книги в книжарница "От А до Я", 
без значение реда, са:

Забравените
Дейвид Балдачи; Обсидиан, 2013


Вината в нашите звезди
Джон Грийн; Егмонт, 2013


Френски уроци
Питър Мейл; Гурме, 2013


Млада кръв
Саймън Скароу; Artline Studios, 2013


Хиляда дни в Тоскана
Марлена де Бласи; Слънце, 2013


Знакът на всички неща
Елизабет Гилбърт; Прозорец, 2013


Поща
Чарлс Буковски; Фама, 2013


Англичаните. Портрет на един народ
Джеръми Паксман; Еднорог, 2013


Тел
Хю Хауи; Прозорец, 2013


Клара и сянката
Хосе Карлос Сомоса; Колибри, 2007



1.08.2013 г.

Книжарят препоръчва...


Георги Георгиев

За месец юли 2013 г. Георги Георгиев препоръчва:

География на блаженството: 
Един мърморко търси най-щастливите места на света
Ерик Уайнър; Фабер, 2012