28.07.2013 г.

За малките таласъмчета и техните книги



Една от първите книги, които наистина ме запалиха по четенето още от малка, беше книга игра. „Замъкът на таласъмите” на Колин Уолъмбъри от моето детство обаче е книга за големи деца, може би тийнейджъри. Когато бях много малка, книги игри нямаше.

Със сигурност този тип четиво е страхотно за читателската култура на едно дете. Това, че не е дигитална, не пречи на книгата да е интерактивна, а думата „интерактивен” е една от най-често спряганите що се отнася до съвременните деца и начините, по които те се забавляват. И още повече – какво по-хубаво от книга, чийто край всеки път е различен?  Въображението работи на пълни обороти, детето е участник в историята, страниците се разлистват все по-бързо, а развръзката зависи само от читателя, т.е. участника, т.е. играча. 




Тази година, смея да твърдя - за пръв път у нас, беше издадена книга игра за съвсем, съвсем малки читатели. Авторът е Никола Райков, написал приказка за своето „най-хубаво таласъмче в целия свят”. Приказката игра е „Голямото приключение на малкото таласъмче” – една наистина голяма, шарена, весела книга, разказваща за гладния Таласъмчо, който трябва да си намери храна. 

Прочетох няколко приказки от книгата, всъщност прочетох приказката с няколко различни края, и веднага ми се прииска да почета малко и на племенничките си, защото както става ясно още в първа глава книгата можеш да четеш сам, а можеш и да слушаш - и в двата случая ти решаваш как ще продължи историята. Главният герой е чаровен малък таласъм, който във всяка глава среща обитатели на гората или чудни създания, които с помощта и на читателя му помагат най-сетне да хапне нещо вкусно и така да засити Коремчо. Историята е увлекателна, разказът е динамичен и написан по детски наивно, всяка дума е сладка в устата. Четните страници са илюстрирани и много цветни. Забавлението е не само за малките, но и за тези, които им четат. А в следговора е пояснено – децата могат да променят приказката, да я доизмислят, да я играят, да се учат от нея – ценно време между родител и дете, между читател и бъдещ читател.

Книгата можете да прочетете безплатно в интернет, можете и да си я поръчате (доколкото знам не се продава в книжарниците). Аз предпочитам да чета на племенничките си от хартиената книга, с твърдите корици и с аромата на мастило. Даже нямам търпение да прегънат без да искат някоя от страниците или да ми сочат с пръстче героите от историята, които са разпознали на илюстрациите. В крайна сметка приключението става истинско, когато си с книга в ръка.

За повече информация:


by argi