20.07.2013 г.

Един саботаж в името на любовта


Амели Нотомб
Снимка: Minima et Moralia
Available from: http://www.minimaetmoralia.it/wp/intervista-ad-amelie-nothomb/
„Любовен саботаж” от Амели Нотомб (ИК „Колибри”, 2013) беше една от морските ми книжки. Знаех, че ще ми се услади. Амели Нотомб е една от големите ми слабости, за които казвам, че дори и някой ден да напишат нещо много лошо, пак няма да успеят напълно да ме разочароват. Но пък и с нея така и не мога да проверя тезата си, защото досега, от всички нейни книги, които съм прочела, никоя не ми е била безинтересна, обикновена, монотонна. Книгите на Амели са като взети от друга вселена. Винаги кратички, събиращи цял един нов свят в стотината си странички. Винаги пъстри, умни, иронични, забавни, леки, често саркастични по онзи каращ-те-да-се-усмихнеш-когато-си-сам-с-книгата начин. Обожавам факта, че книжките й са толкова кратки. Не ме разбирайте погрешно, не чета само тънки книги. Но при нея... Някак си не би могло да е другояче. При Нотомб просто четеш и точно когато хич не ти се иска да си тръгваш от света й, прелистваш последната страница и Амели сама те напуска, оставяйки те да мечтаеш за следващата ви среща.

Дали Амели е наясно с „дрогата”, с която снабдява читателите си, не зная, но ето какво ще ви кажа за последната „доза”, която получих, „Любовен саботаж”.

„Любовен саботаж” ни запознава с малката Амели. Когато тя все още е на седем, обича войните, особено световните, и кара колело, което, оглеждайки се в нейните очи, се превръща в прекрасен кон. Което означава, че тя язди. А малката Амели ни разказва за преместването на нея и семейството й от Япония, която тя възприема за своята родина, в Китай – непозната и странна за нея страна, която я изненадва с гетата, вентилаторите и комунизма си.

"Любовен саботаж"
Амели Нотомб; Колибри, 2013
„Това е история за гето. Иначе казано, разказ за едно двойно изгнаничество – по отношение на родината (за мен това бе Япония, защото бях убедена, че съм японка) и по отношение на Китай, който ни обграждаше, но от който бяхме откъснати в качеството си на дълбоко нежелани гости.
Китай се разполага в тези страници както чумата в „Декамерон” на Бокачо и ако не се споменава, то е, защото върлува навсякъде.”

И докато Амели се превръща в най-малката разузнавачка на всички времена, участвайки в световната война на децата в гетото, пишка права върху военнопленници и се учи на майсторство в повръщането насила, в живота й се появява хубавата Елена и измества центъра на света върху себе си.

Toчно когато Амели се смята за най-силната, смела и непобедима жителка на гетото Санлитун, любовта я връхлита с опустошителната сила на несподелеността. Така, между редовете на „Любовен саботаж” се преплитат по детски военни действия и една чиста детска любов, готова да саботира себе си докрай. А Нотомб отново, за пореден път успява да изненада верните и новите си читатели и да ги пристрасти към себе си с искреността на писанията си.

Въпреки че съм прочела голяма част от книгите на Нотомб, издадени на български език, трябва да призная, че любима и несравнима с никоя след нея, си остана първата, която отворих: „Изумление и трепет”. От нея струеше искреност и симпатична лудост. Легна на сърцето ми и така и не можах да поставя друга до нея. До днес. Днес мога да кажа, че „Любовен саботаж” ме спечели. Затова я приветствам да мястото точно до „Изумление и трепет”, където се срещат сладостта от написаното, разказаното и прочетеното и ме превръщат в още по-вярна почитателка на Амели.

„Благодаря на Елена, защото остана вярна на легендата за себе си.”


Така завършва разказа си Нотомб. Благодаря ти, Амели, за същото.

By Beni