16.09.2012 г.

При...коткване

"Прикоткване на смисъла"
Мария Донева - автор
ИК "Жанет 45", 2009 г.

Никога досега не съм писала ревю за стихосбирка. Но „Прикоткване на смисъла” на Мария Донева наистина ме прикотка. Предварително се извинявам за некомпетентността си по отношение на коментирането на поезия. Просто искрено ще ви споделя какво ми хареса, може би то ще прикотка и вас...

Стихосбирката ми подари моя добра приятелка с много по-задълбочен поглед върху поезията от мен. Заръча ми само да я прочета, сигурна, че ще михареса и то много. Това се случи преди няколко месеца, дори преди половин година. Но аз имам странен метод на четене. Когато се чудя какво да започна да чета, книгата трябва да ми „проговори”, да ми „каже”, че именно сега е дошло нейното време. Така стана и в този случай. Послушно полегнала в библиотеката ми, „Прикоткване на смисъла” ме чакаше търпеливо и преди около две седмици ясно ми заяви, че това е нейният ден.


Не знам и не мога да си обясня защо почувствах някои от стихотворенията на Мария Донева толкова близо до себе си. Може би защото рожденият й ден е на датата, на която е и моят. Или може би защото в стихотворенията си тя описва малките ежедневни удоволствия и големите любови, усмивките, заслепени от слънцето, разочарованията от края и сладостта от откраднатите от препускащото време страници от любима книга.

В стихотворенията на Мария Донева намерих любимите си моменти с „книжно тяло” в леглото, изпитах с нова сила липсата на любимия човек до себе си и дори наново се разочаровах от неизпълненото желание да отслабна през пролетта. Изживяването беше като да се запозанеш със себе си, да видиш собствените емоции, разказани от друг, да погледнеш на тях, като на изпитани и от друг. И може би не е съвсем в съгласие с някои закони за авторското право, но наистина не мога да се сдържа и да не открадна няколко реда от авторката и да не ги споделя с вас.

***
Понякога искам да ти кажа,
че твоята липса кара града
да се криви като неудобна обувка
и не мога да мисля за нищо друго.
Понякога искам да ти изкрещя,
че съм нещастна.
Понякога съм те сънувала
и всичко помня.
Но в тези случаи
си служа пак с
обичам те.*


И след като споделих това стихотворение с вас, спокойно мога да заявя:
Всъщност тази стихосбирка прикотква не смисъла, а читателя. И когато го направи, той сам намира своя искрен и интимен смисъл в нея.

Прикотках ли ви?...

"Понякога искам да ти кажа" е стихотворение от стихосбирката на Мария Донева "Прикоткване на смисъла", издадена в България от ИК "Жанет 45" през 2009 г. Книгата можете да видите тук.

Може би ще ви е интересно да разгледате и личния блог на писателката Мария Донева
Тук ще видите профила и част от творбите й в Литернет

By Beni