27.08.2012 г.

Любов по време на Гарсия?


  Някъде между задушните софийски трамваи и парещите пясъци, обгръщащи Черно море се роди една любов по-силна и от най-смъртоносната болест. Любов, която превзема тялото като холера. Да, става въпрос за страстта,  преливаща между редовете, изписани от Габриел Гарсия Маркес. Преминава като ток по тялото и кара цялото ти съзнание да настръхне.

"Любов по време на холера"
Г.Г. Маркес, "Народна култура"
  „Любов по време на холера” не е просто класически роман, а един далечен свят, който изглежда толкова близък, че чуваш стъпките на героите щом утихнат улиците вечер. Любовен тригълник събирал в себе си стотици лица и събития. Фермина Даса, д-р Хувенал Урбино и Флорентино Ариса са само оформящите ъгли, страните на които са неразделно свързани, образувайки сюжетната линия. А по нея непрестанно се вихрят вдовици, пропити от наслада, негърки, копнеещи за любов, аристократични дами, които заклеймяват чужди грехове, мечтаейки за тях и гниещи трупове – остатъците на болестта. Всичко това се развива на фона на една недоизживяна любов, за която половин век е само миг, делящ я от съвършенството.


  Едва ли бих могла да опиша подобаващо историята, нито пък да я преразкажа. Но да се докоснеш до света на Маркес е толкова магично, колкото може да бъде първата целувка между двама девственици, подвластни на опиянението. 

Личен архив, 2012
  И така, един ден, вървейки по един от главните булеварди на София, една разсеяна студентка се спряла пред улична сергия с книги. Докато разглеждала заглавията събрани в кашоните тя попаднала на едно старо издание на „Любов по време на холера”. То било малко по-вързастно от нея, но по всичко личало, че е живяло доста по-бурно и ненаситно.По пожълтелите от времето страници лежали прогорени рани, най-вероятно от цигари. На места се разсипвал сребрист прашец скрит от някой, изпепелен без време. Макар и обзето от колебание, незрялото момиче закупило книгата и я отнесло със себе си. Година-две по-късно то се престрашило да открехне корицата и насред сивия град се потопило в неопитомените страсти на „магическия реализъм”. Поглъщайки я бявно, книгата открила пред нея огнените сезони на любовта, които успяли да накарат очите й да търсят парещи погледи навсякъде. Не се минало много, а тя вече била завладяна не от един или два чифта очи, които ту се прокрадвали между думите на романа, ту я гледали от седалката в трамвая или пък я преслевали нощем по плажовете. За това, че тази книга е специална и подсказал още един факт – хербаризирана четирилистна детелина, която израстнала веднага, щом момичето отворило една от многото бушуващи страници. А ето и кратка част от нейното съдържание:

  „ Тогава той разбра, че са стигнали до нос Добра Надежда, и отново хвана едрата й, омекнала ръка и я покри със сирашки целувчици – първо дългите й пръсти на ясновидка с прозирни нокти, после йероглифите на съдбата й по изопнатата длан. Тя не усети кога ръката й се озова на гърдите му и напипа нещо, което не можа да разпознае. Той й каза „Това е талисман.” Тя погали космите по гърдите му, после вкопчи пръсти в гъсталака сякаш за да го изтръгне от корен. „По-силно”, каза той. Тя опита доколкото смяташе, че не му причинява болка, а после потърси ръката му, изгубена в мрака. Той не я остави да сплетат пръсти, а хвана китката й и я поведе по тялото си с невидима, но добре управлявана сила, докато тя усети изгарящия лъх на голо животно, без определена форма на тялото, но напрегнато и жадно.”

  Ако в началото на есента смятате, че можете да изживеете още една пареща авантюра, а все още не сте чели „Любов по време на холера” на Габриел Гарсия Маркес, то няма за кога да отлагате. Дори и да нямате под ръка, то Четецът на драго сърце би ви предоставил едиствената си бройка, макар и с риск да бъде прогорена още някоя от страниците й.


By Danny