23.08.2012 г.

За калта, потта и сълзите


Беър Грилс
Пускам телевизора и започвам да прещраквам каналите. Попадам на научно-популярен канал. Мъж е спуснат от хеликоптер в някаква джунгла. Топло е. Той се поти, но същевременно обяснява, ако попаднем в такава ситуация, какво бихме могли да ядем и как урината е най-подходящото решение за неутолимата жажда при липса на вода. Ченето ми започва да пада. В следващите минути, мъжът уби алигатор, използва презерватив, за да пренася вода и си направи подслон, под който да спи. Реших, че човекът е мръднал. Оказа се, че не е. Мъжът е бил част от Специалните части на Обединеното Кралство, скачал е безброй пъти с парашут и е преживял инцидент, след който се е очаквало въобще да не проходи. Освен всичко останало, този особняк е един от най-младите хора, изкачили Еверест и единственият, който е прелетял над него с парапланер. Към днешния момент, призванието му е да прави предаване, в което да ни показва как да оцелеем във всякакви невъзможни ситуации и на всякакви зловещи места.


Това е Беър Грилс.

"Кал, пот и сълзи"
Беър Грилс, ИК Вакон, 2012
Изгледала съм само няколко негови предавания. Но веднага щом на български език излезе книгата му “Кал, пот и сълзи” (ИК “Вакон”) реших, че трябва да я прочета. Защото освен магнетична, Беър Грилс е и интересна за мен личност. Сметнах, че ако прочета автобиографията му, ще разбера повече за него и това мое очакване ме изпълни с ентусиазъм и нетърпение. Но преди да кажа какво е моето мнение за книгата му, искам да ви разкажа една друга история. Историята е за баба ми и Беър Грилс. Баба ми е всеядна по отношение на книгите. Ако разказаното вътре предизвика интереса й – няма значение дали Агата Кристи, Кърт Вонегът или Беър Грилс го е написал. Книгата е увлекателна и това е.

Както можете да предположите, баба ми не беше чувала за Грилс. Видя книгата му вкъщи и каза “Я, какво хубаво момче. Каква е тази книга?”. “Няма да ти хареса” – казвам – “Това е един, който учи хората как да оцеляват в джунглата например. Яде буболечки, пие урина и коли алигатори. Няма да ти хареса.”. “Ти пък откъде знаеш” – заяви баба и взе книгата, преди аз да съм започнала да я чета. И я прочете точно за 3 дни. Всички 400 и… страници.Много ми хареса това момче, голям лудак! Не усетих как прочетох книгата, пък тя си е дебела…

С целия този разказ исках да покажа колко универсална е книгата. Щом хареса на баба ми, която не знаеше нищо за Грилс, смятам, че книгата би могла да допадне на всеки.

Авантюристична, лична, забавна, тъжна, искрена. Такава е автобиографията на “Мечо”, както го нарича сестра му. Чете се лесно, защото и да искаш, и да не искаш, потъваш в личния свят на може би най-големия авантюрист. И ти харесва.

Хареса и на мен. Сякаш четях за всички тези неща, за които всеки се замисля какво би било да направи, но знае, че никога няма да осъществи. Скачане с парашути, убиване на хищници, изкачване на върхове, спускане по тях – всички тези безкрайно рисковани, адреналино-разбиващихобита” представляват същността на Грилс. И той дори не се замисля да спре да рискува живота си – раздробяване на крака и заплаха от парализа не са част от нещата, които биха го сплашили. Той просто се изправя и продължава напред. По същия начин. Това няма как да не предизвика възхищение или поне уважение у всеки читател. У мен предизвика. Възхищавам се на дързостта и лекотата, с която извършвате всичко, което би скъсило живота ми поне с 10 години (и на което вероятно не бих се решила никога), господин Грилс! Dont give up!


Допълнителна информация за книгата можете да откриете в сайта на изд. Вакон.

By Beni