24.05.2012 г.

24 май

Св. Св. Кирил и Медий


Честит Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, скъпи читатели!


Пожелаваме ви светъл и щастлив празник!


Нека този ден бъде повод за много усмивки и прочетени книги!


Четецът

18.05.2012 г.

Ако се нуждаете от компетентен съвет - прочетете книга!

Поредната страхотна реклама този път идва от Русия. Братушките се опитват да решат проблема с  нечетенето по много оригинален начин: чрез грабващи окото забавни реклами. Зад тази серия печатни реклами стои голям екип (Михаил Кудашкин, Александър Овсянкин, Михаил Яровиков и др.), който залага на хумора като средство за повишаване на интереса към четенето. 

В съвременна Русия хората, особено по-възрастните, четат все по-рядко класическа художествена литература.
Предизвикателството:  За да се възобнови желанието им за четене, трябва да се направи изненадваща и запомняща се кампания.

През целия си живот хората търсят отговори на различни въпроси, свързани с живота и затова се обръщат към съветници, експерти и консултанти. Но трябва ли наистина да го правят? Всички тези отговори не са ли вече предложени от класическите автори? 
Решението: В печатни медии се поставят реклами от името на знаменити автори, които предлагат услуги и консултации във всестранни полета от човешкия живот. Така например Достоевски, работещ за фирмата "Idiot Corp.", предлага услугите си като психоаналитик, а Уилям Шекспир се подвизава из страниците на всекидневниците като "teenage problems expertise". Така че, ако търсите компетентен съвет за проблем, който ви притеснява, помислете за консултация с тези, а и много други, добри специалисти. Прочетете книга.





17.05.2012 г.

Познавате ли Хюго?




  Когато за първи път хванах в ръцете си книгата, чух нещо мъничко да изщраква. Не знаех какво е, не му обърнах и особено внимание. Все пак се намирах в центъра на София, пред сградата на Софийки университет, където шумът е навсякъде около теб. После, прибирайки се вкъщи видях, че часовникът на ръката ми е започнал да изостава. До вечерта вече се бях върнала не просто часове, а години назад, много преди да се родя, на място, за чието съществуване не съм се замисляла.

13.05.2012 г.

Кадер Абдола – простата магия на един човек



"Къщата на джамията"
Кадер Абдола, "Жанет-45"
Личен архив, 2012
Повечето от читателите, които посещават срещи с автори и представяния на книги, вероятно са разбрали за гостуването на холандския писател от персийски произход Кадер Абдола в България. Той пристигна по покана на издателство „Жанет-45”, които представиха на българския пазар една от последните му книги - „Къщата на джамията”.

Необичайното при това гостуване обаче е, че Манол Пейков от „Жанет-45” и ст. ас. Марин Бодаков от ФЖМК организираха посещение на писателя на лекция на 3-ти курс Книгоиздаване. Аз лично не успях да посетя официалното представяне на „Къщата на джамията” и тази възможност да се „запозная” с Кадер Абдола много ме зарадва.

От ляво на дясно: ст.ас. Марин Бодаков, Кадер Абдола,
Манол Пейков, ИК "Жанет-45"
Личен архив, 2012
Кадер Абдола е проста магия. Не е от онези засукани популярни писатели, които всяват респект с факта, че не могат да бъдат разбрани. Той е магичен с простотата, с която говори и обяснява творбите и живота си. Той е един от онези хора, които казват, че трябва да вярваш в себе си и да мислиш позитивно. До тук нищо ново. Различното при него е, че той дава своя живот и своя успех като пример и дори гаранция, че наистина всеки може да сбъдне мечтите и целите си, независимо колко невъзможни му се струват. 

Всичко това в момента вероятно ви се струва като едно голямо и крайно експлоатирано клише. И на нас така ни се струваше. Точно затова Абдола ни разказа живота си. Почакайте и ще видите...

Кадер Абдола е роден в Арак, Иран – град, който по това време е лишен от всякакъв вид възможности за развиване на талант. Баща му е бил глухоням. „На 13 годишна възраст реших, че искам да стана писател. Но не просто някакъв писател, а много известен писател.”
След като завършва Физика в Техеран, Абдола решава да избяга в Москва, поради левите си убеждения. Хващат го в София и го връщат в Иран. „Казах си, че искам някой ден да се върна в София. Кой би предположил, че ще дойда, за да представя книгата си на българската публика.”

Кадер Абдола във ФЖМК
Личен архив, 2012
На 33 годишна възраст Абдола емигрира в Холандия. Когато пристига, той е напълно наясно, че не може да продължава да пише на персийски. Трябва да усвои друг език и да го превърне в свой език на писане. „Холандия ми хареса. Реших, че ще науча холандски и ще започна да пиша на него”. До този момент Абдола никога не е срещал холандския език под никаква форма. Купува си детска книжка, която съдържа около 120 думи, научава ги и започва да пише само с тях – без да използва никакви граматически правила, само думи. После установява контакт с различни холандки, започва да се вижда с тях, а те – да коригират написаното от него. „След 3 години излезе първата ми книга на холандски език. Сега имам 15 книги, преведени на 23 езика”.

Кадер Абдола ме спечели с тази история. Спечели ме магията на сбъднатите мечти и цели. След като разказа живота си, Абдола ни посъветва да сме постоянни и истински, да не лъжем нито другите, нито себе си и да обичаме живота – „Тогава можете да получите всичко, което пожелаете, но само ако наистина го искате”.

Благодаря на ИК "Жанет-45" за жеста, който направиха като организираха тази среща. Беше едно хубаво начало, предлагащо основа на още по-хубава традиция. Или поне така се надяваме ние от ФЖМК :)

Някакво вътрешно чувство ми подсказва, че магичният човек пише магични книги и „Къщата на джамията ще бъде точно такава. Аз вече я чета и обещавам да ви запозная и с другата магия на Абдола, тази на писането. Почакайте и ще видите...

By Beni

7.05.2012 г.

Огнените жени


Изображението е на Sweta Liachowezki* 


Мартин
веднъж ме попита, дали съм чувала за огнените жени и естествено знаеше отговора. Беше прочел в някаква онлайн статия за тях, били „особена порода”. Аз му казах, че не съществуват, но сама не си повярвах. Всъщност и двамата мечтаехме да срещнем такава – той за себе си, а аз в себе си.  
  Казват, че устните им са винаги винено червени с вкус на месесто грозде. Който ги опита изпада в божествен екстаз и започва да танцува. Всъщност тяхната най-голяма сила се крие в танците. Описват ги като прелетни птици. Цял живот вървят по следите на горещото слънце и спират, за да си починат с него на някой солен браг или в някое забравено от Бога градче. Веднъж дори попаднали в наше село. Било по време на жътва. Пристигнали призори, когато хората се канели да потеглят към нивите си. Някаква особена мараня се носела из въздуха, но вместо да натежават, от нея гърдите на хората олеквали. Някой дори разказват, че чули щурци да пеят в дробовете им. Мъжете в селото усетили аромата на далечни земи и се спуснали към площада, където местният слепец свирел нечувани мелодии на акордеона си. А там, под чуждите звуци, някакви неземни създания разтрепервали земята под краката си. Косите им били пристегнати в кокове, а роклите се изливали върху телата на големи вълни. Очите били като на хищни котки, открояващи се върху смуглите лица. Всички мъже в селото – млади и стари, гледали с възхищение и страхопочитание другоземките. Ръцете им се потяли, по гърбовете си усещали да тече ток. С всички сили се мъчели да сведат погледите си, но оставали все така втренчени. „Циганки” чул се стреснат женски глас от тълпата. За секунди всичко потънало в тишина. Една от танцьорките се приближила до момичето, което извикало. Погалила я по лицето и й прошепнала нещо на ухо. Девойката се усмихнала, разкъсала дрехите си и започнала да се върти гола по площата. Циганката пляснала с ръце, музиката засвирила и всички отново засънували.
  Така отминал един месец. През него хората дори не се прибирали в къщите си. Понякога следобедите завалявал дъждец, който утолявал жаждата им, а храна не им трябвала – всички се гледали в очите и не усещали глад. Единствен слепецът понякога се съвземал и чувал как стомахът му къркори, но станело ли това, някое от момичетата го погалвало по главата и той отново забравял, че е човек. Времето ту се забързвало, ту се забавяло, винаги според ритъма на танца, но никога не спирало. А нивите стояли все така пусти, неожънатите класове натежавали и полягали в пръстта, за да си починат.
  Един ден, обаче, задухал северняк и откъснал първото есенно листо. То паднало на земята, издавайки предупредителен звук, че лятото си отива. Щом го чули, странстващите жени затанцували по-бавно, но това не помогнало. Когато привечер слънцето тръгнало да залязва те хукнали след него. Босите им крака вдигнали пушилка до небето, която да ги скрие и никой от селото да не може да тръгне след тях. Същата вечер хората се прибрали по домовете си за първи път от седмици. Почувствали странен студ и запалили огнищата. Жените омесили питки, с които трябвало да изкарат цялата зима. Било късно вече да се събере новата реколта. И тя като танцьорките се скрила някъде в земята. В статията пишело, че това била най-тихата зима. Кръчмата, читалището, та дори и училището залостили вратите. Всички се прибрали по домовете си и се показали чак на пролет, за първите сеитби. Когато това станало, жените забелязали, че до една са с издути стомаси. Щастливи в очакване на бъдещите си рожби, те работели неспирно. После пак дошло горещото лято, но танцьорки не се появили. Вместо това, една сутрин, когато мъжете се приготвяли да отидат да жънат, забелязали че жените им не са в къщите. Спуснали се те към площада да ги търсят и видяли още по-голямо чудо от миналогодишното. Имало един голям кръг от родилки, в центъра на който свирел слепеца. И всички жени се гледали в очите. После, когато дошло време да падне първото есенно листо, никой не го чул, понеже цялото село ехтяло от детски смях и плач.
  След като свърши с разказа си, Мартин ми каза, че се съмнява, че това се е случило същото лято, в което съм родена и аз. Изсмях му се... Но тайно си мечтая, че понякога вечер, когато светлината е много слаба, в очите ми проблясва онзи котешки поглед. Сега събирам сили и знам, че много скоро ще хукна след слънцето, ако ще и да потъна в земята като житен клас.

*Изображението е взето от/Available from: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=100340956717831&set=a.100340820051178.368.100002257801055&type=1&theater